Софи се сви под думите й. Прекалено много истина имаше в тях. Целият й брачен живот е бил лъжа, всички тези години са били само илюзия; празна мечта, в която единственото истинско нещо за нея бе любовта към Том.
— Махай се — уморено каза тя. — Ти си истинска змия. Не уважаваш себе си и заради това не цениш другите хора.
Джуди се усмихна. Бе нанесла сериозен удар. Значи перфектната домакиня все пак можеше да изпитва чувства. И тя като Джуди можеше да усеща болка.
— Моят съпруг може да ме е избрал, за да родя сина му — каза Софи, докато Джуди стискаше чантичката си, — но това значи много, Джуди. Означава семейство; означава любовта, която съм дала на детето си и която съм получила в замяна. Убедена съм, че си опитала какво ли не, за да промениш това, да накараш Пиер да предпочете теб пред нас. Но той никога не го направи, нали?
— Довиждане, Софи — каза само Джуди.
— Той избра мен — спокойно продължи Софи. — В крайна сметка избра мен. Никога не забравяй това, Джуди. Пиер можеше да е с теб, но не искаше. Много е просто.
Сълзи напираха в очите на Джуди. Думите на Софи отвориха старите рани в сърцето й и те отново започнаха да кървят.
Софи не обичаше Пиер; следователно неговото предателство не би могло да я нарани толкова дълбоко, колкото бе наранило Джуди, заради това, че в крайна сметка остана при семейството си — не при нея. Вдовицата бе права и двете го знаеха.
— Не можа да разбиеш семейството ми — с болезнена прямота заяви Софи. — А сега сбогом.
Но вместо да помръкне и да побегне обляна в сълзи, Джуди поспря за миг, обърна се и отвърна със злокобна усмивчица:
— Така ли смяташ? Ще видим!
После се завъртя енергично на високите си токчета и излезе.
Софи остана слисана за момент, сетне се овладя. Нямаше да се остави госпожица Дийн да я разиграва повече с игричките си, стига толкова. Обади се на рецепцията, както и на охраната и ги уведоми, че Джуди Дийн е уволнена и не бива да бъде допускана отново в сградата, след като напусне, дори за да вземе личните си вещи. След това се свърза с „Личен състав“, продиктува заповедта за уволнение и нареди да опаковат всички лични вещи, които Джуди е оставила, и да ги изпратят по куриер заедно със заповедта до апартамента й.
После отново повика Франсоаз Делмен.
— Вие работехте за мосю Керуал, преди госпожица Дийн да ме накара да го уволня, нали?
— Да, мадам. Осем години.
— Значи знаете как да направите изявление за пресата?
— Да, мадам.
— Чудесно. Незабавно изпратете следното съобщение до всички списания, с които работим: „Госпожица Джуди Дийн, бивш старши вицепрезидент и директор на «Връзки с обществеността» в «Дом Масо», е освободена от поста си. Все още няма информация кой ще бъде заместникът й“.
— Разбира се, мадам — тържествуващо потвърди Франсоаз.
Софи потърка с длан челото си. Слепоочията й пулсираха от болка и се чувстваше зле. Не се съмняваше, че Мари и Франсоаз са разказали на всички за сблъсъка в кабинета й; навярно всички във фирмата вече знаеха. До края на деня щяха да научат и приятелите им; репортерите от жълтата преса щяха да се нахвърлят на клюката. Щяха да се появят злобни статийки, в които да се коментира кога е научила Софи. Щяха отново да припомнят явно легендарното минало на съпруга й като плейбой… И какво ли още унизително…
Колко глупава, сляпа и жалка щеше да изглежда в очите на всички. Или още по-лошо, както бе предположила и Селин: щяха да подмятат, че е от онези алчни трофейни съпруги, които се интересуват само от парите и за които единственият изход е да не обръщат внимание на изневерите на съпрузите си.
Софи бе от хората, за които личният живот е неприкосновен. Дори само мисълта за скандала я ужасяваше. Искаше да поговори с отец Сабен. Или просто да се прибере у дома и да остане сама.
Но не можеше да си го позволи.
— Трябва да намерим човек, който да заеме мястото на Джуди — твърдо заяви тя. — Франсоаз, изпрати ми на електронната поща имената на хората за контакт в трите най-големи агенции за връзки с обществеността в Париж. Засега ще използваме външни услуги.
— Веднага, мадам Масо — почтително отвърна Франсоаз.
Софи взе решение. Щеше да наеме някой опитен в бизнеса и уважаван професионалист още преди обяд; през следващите няколко седмици не бе важно кой точно ще изпълнява тази роля. И след като осведоми подробно новия човек, щеше да потърси Том.