Выбрать главу

Джуди го целуна по бузата.

— Харесват ли ти? — Докосна едното си ухо с дългия си маникюр. — На „Мейбъри“ са.

— Влез. — Покани я вътре с гордост; харесваше му да гледа как очите й блясват при вида на лукса, простора и високите тавани на жилището. — Естествено, тук съм само под наем — каза той. — Съвсем различно е от замъка.

— Но той е на майка ти.

— Само още няколко години. След това цялото имение ще бъде мое. Акциите също. — Изпита гордост при тези думи. — Кафе?

— Да, с удоволствие.

— Не съм сигурен, че е добра идея да носиш обеци на „Мейбъри“. Те са на врага. — Сети се за майка си. — Или поне външния ни враг.

— О! — възкликна Джуди. — Виж, точно за това исках да поговорим.

Той поднесе кафето на малката масичка за двама, разположена под прозореца; с много сметана и захар. Нямаше нищо за хапване, но това нямаше значение.

Тя заговори бързо и уверено, както правеха повечето американци; запозна го с плана си, който му се стори пределно очевиден и гениален в простотата си.

— И „Мейбъри“ ще се хванат? — попита Том.

Не си направи труда да прикрие възбудата си, не и сега. След онова, което му бе казала.

— Разбира се. Никога няма да бъдеш в толкова изгодна позиция да им диктуваш условията си. — Джуди се приведе напред и вълнението й личеше в позата на тялото й, в напрегнатите й рамене. — Похарчили са много пари за тази сделка. Заложили са репутацията си. Ако изгубят, техните акции също ще паднат.

— Значи партито на майка ми ни е помогнало.

Джуди кимна.

— Собственият й успех снощи ще стегне примката около врата й. Не може да се отрече, че от чисто търговска гледна точка това бе гениален ход.

— Според мен бе прекалено лъскаво.

— Да. — Тя се опита да прикрие нетърпението си. — Но имаше големи продажби; репортерите, които присъстваха, ще посветят на това събитие обширни материали. И всички останали медии ще им пригласят. Уверявам те, че днес ще има истинска атака в магазините на „Масо“. И не само в Париж, в цяла Франция, както и в Рим, и в Лондон. Следващата седмица това ще се повтори и в Ню Йорк и Токио. Модата жадува за подобни сензации — възраждане на високия стил, бижута, които са по-скоро произведения на изкуството. По-секси от картина и много по-лесно преносими.

— И акциите на „Масо“ ще скочат.

— А акционерите може спокойно да отхвърлят офертата на „Мейбъри“. Дори и някои от инвестиционните фондове може да се отдръпнат. Подобна сделка може да се разпадне много бързо.

— Разбирам.

Том пресуши чашата си с кафе; сякаш не го свърташе на мястото му. Следващото кафе трябваше да е безкофеиново. Дали бе заради това, или заради предусещането за истинска власт, най-сетне?

— „Мейбъри“ не биха искали да загубят при гласуването.

— А с акциите, които вече контролират, в добавка към твоите и тези на Катрин Масо

— Биха могли просто да превземат компанията.

— Няма да има нужда от гласуване. Ще притежават контрол над по-голямата част от дяловете.

— А какво биха направили, за да получат и нашия глас?

Джуди се облегна и разпери ръце.

— Почти всичко, мосю Масо.

Той й се усмихна.

— Разбрахме се да ме наричаш Том. Няма нужда да ми говориш толкова почтително.

— Е, като бъдещия главен изпълнителен директор на „Дом Масо“ ти заслужаваш голямо уважение.

Намигна му и Том остана очарован.

— Тогава ще поискаме да уволнят Хю Монфърт.

— Точно така. — Тя изглеждаше страшно сериозна. — Това ще бъде истинска почит към паметта на баща ти. Той винаги е мразел Монфърт.

— И ще настоявам да бъда назначен за главен изпълнителен директор още сега, а не след три години.

Джуди се обади:

— Те, естествено, ще искат да сложат и свои хора на някои от ръководните постове.

— Стига аз да съм начело на компанията.

— Така и трябва да бъде. — Щеше да е само формално, но не му каза това. — И разбира се, няма да им продаваш акциите си. Запазваш четиридесет и петте процента в семейството. Това ще ти даде сигурност; след три години ще имаш пълен контрол над всичко.

— А майка ми?

Джуди въздъхна тихичко:

— Тя те обича, сигурна съм, че ще се осъзнае. Можеш да й съобщиш деликатно за сделката. Да се срещнеш с нея, след като всичко приключи, разбира се. Бих те посъветвала да стоиш далеч от нея преди това.