— Естествено.
— Трябва да ти кажа и още нещо. Днес си подадох оставката.
— Така ли?
— Прецених, че повече не мога да работя за Софи. Не и след като се запознах с теб. Онова, което тя прави, е против желанията на баща ти, а аз години съм работила за Пиер Масо и дължа лоялност към наследника му. — Погледна го прочувствено. — Надявам се това, че се отказвам да работя за майка ти, да не те оскърбява, Том.
— Да ме оскърбява ли? — Той улови ръцете й; въпреки годините й, нейните слаби женствени длани бяха съвсем малки в сравнение с неговите. Харесваше му да ги вижда сгушени в своите. — Не би могла да сториш нищо, което да ме засегне. Мисля, че си просто прекрасна.
Тя се изчерви.
— Много си мил.
— Не е това — настоятелно отрече Том. — Уверявам те.
— Е? — погледна го очаквателно тя. — Одобряваш ли?
— Напълно; и не само плана.
Джуди докосна с пръст устните му.
— Не бива да ме дразните, мосю.
— Мисля, че знаеш колко съм сериозен. Искам да те заведа на обяд. А после и на вечеря. — „А след това в леглото“, помисли той, но разбира се, това не го каза гласно.
Тя се изправи енергично и грациозно и едновременно отмести чашката си от фин порцелан.
— Първо нека се срещнем с мадам Катрин — каза тя. — Всичко зависи от нея.
Том се обади от лимузината, за да предупреди прислугата; никой не можеше да се появи в дома на вдовицата с неочакван гост. Баба му много държеше на етикета и той се страхуваше, че може да остави Джуди да чака във фоайето; или още по-лошо, направо да откаже да я приеме.
Изчака на телефона, докато Фобер, старият иконом на Катрин, му съобщи, че мадам заявила: всеки гост на мосю Томас е добре дошъл. Той въздъхна облекчено. Нямаше да има неловки сцени.
Или поне се надяваше да е така.
Всичко, което Том харесваше у Джуди — нейната амбиция, енергичност, високия й дух и независимост, дори и стегнатото й тяло — всичко това нямаше да допадне на баба му. Нямаше никакво съмнение. Само се надяваше тя да прояви разум и да се представи като скромна, изпълнена с възхищение и почит млада жена; да отдаде дължимото на Катрин и след като отправи нужните комплименти, да не приказва много.
— Може би е по-добре, когато стигнем там, аз да говоря — каза той възможно най-деликатно след известно обмисляне. — Баба ми е доста старомодна.
— О, напълно разбирам. — Джуди откъсна поглед от огрените от слънцето дървета, под които се движеше колата на път към имението; скоро щяха да стигнат до самата алея пред замъка. Усмихна се успокоително на Том. — Ти трябва да й кажеш всичко; това е семейно решение. Аз нямам нищо общо.
— Планът е твой.
— Идеята, просто едно предложение. Нещо, което според мен Пиер би пожелал.
Той кимна.
— Знам, че баща ми би се съгласил. Но тъй като него го няма, трябва да ми позволиш аз да ти благодаря.
— Много бих се радвала — меко отвърна тя.
— Мосю Томас Масо и мадмоазел Джуди Дийн — тържествено обяви икономът Фобер.
Джуди се усмихна вежливо и изпъна рамене. Именно сега бе моментът да се покаже силна, напомни си тя. Нямаше да се остави да бъде заслепена от разкоша на дома на старата дама; в много отношения къщата на вдовицата бе по-величествена и от замъка на Софи — китайските копринени тапети и мебелите от епохата на Краля Слънце само допълваха великолепието на архитектурата, строгото достойнство на каменната фасада, перфектно поддържаните морави и идеално подрязаните зелени плетове.
Но къщата бе само бледо отражение на собственичката си.
Джуди бе представена на величествената Катрин Масо. Момчето, Том, бе нервно; тя — също, но по-скоро би умряла, отколкото да покаже и най-малък знак на смущение.
Катрин бе изглеждала странно привлекателна предната вечер, сякаш с много грижлива подготовка бе успяла да смъкне от раменете си поне двайсет години. Бе успяла да пресъздаде частица от предишната си красота. Тази сутрин магията бе развалена. Мадам Масо отново бе една сбръчкана стара дама и вместо красотата, сега нейни оръжия бяха елегантността и стоманено ненакърнимото достойнство.
Бе се разположила в салона си и не стана, за да ги посрещне. Беше с рокля от коприна в прасковено и дантела по деколтето и полата, а на шията й имаше наниз от блестящи перли; бялата й коса бе пристегната в кок, върху който бе закрепена старомодна дантелена шапчица, а лицето й бе грижливо напудрено и гримирано.
Том я въведе. Двамата с Джуди застанаха пред баба му и той отново мина на френски, за да я поздрави: