— Много се радвам да те видя тази сутрин. Изглеждаш прекрасно. — После я целуна по двете бузи и се обърна към Джуди. — Бабо, мога ли да ти представя моята приятелка Джуди Дийн.
Катрин протегна костеливата си ръка, а Джуди едва се сдържа да не направи старомоден реверанс.
— За мен е голяма чест да се запозная с вас, мадам — почтително каза тя.
— Да разбирам ли, че това е по-скоро светска визита, Том? След като си решил да ми окажеш честта да се запозная с госпожица Дийн?
— Така е — съгласи се Том.
Възрастната дама махна и на двамата да седнат. Джуди приседна на ръба на диванчето. То май бе истинска вещ от епохата на Луи Четиринадесети и навярно струваше повече от целия й апартамент.
— Ще позвъня за кафе — предложи Катрин.
— Благодаря, но по-добре не. Вече пих прекалено много днес.
— Госпожице Дийн?
— За мен нищо, благодаря, мадам.
— Тогава ще ви предложа шери. Вече минава единадесет. — Старата дама кимна на иконома, който излезе тихомълком. — И така, Том, имаш да ми казваш нещо ли?
— Идеята беше на Джуди, бабо — разпалено започна Том, — и мисля, че ще реши настоящия ни проблем…
Джуди остана на мястото си, свела покорно глава, докато Том излагаше плана. Трябваше да признае, че беше схватлив; никакво мрънкане, никакво излишно увъртане. Очерта всичко с няколко щриха по-бързо и от нея самата и после зачака.
Най-сетне се осмели да вдигне очи. Старата дама бе потънала в размисъл. Икономът се появи отново и поднесе шери в малки кристални чашки. Джуди прие, защото така й се струваше редно, а и винаги можеше да разчита, че ще прикрие нервността си с малко алкохол.
Обикновено не понасяше шери, но това й стори наистина хубаво. За Джуди не бе изненада, че майката на Пиер разполага с най-доброто.
— Мисля, че това е отлична идея — каза най-сетне Катрин.
И двамата й гости усетиха как пулсът им се успокоява.
Джуди се възнагради с нова глътка от прекрасната кехлибарена течност.
— Знаете ли как да се свържете с точния човек в „Мейбъри“, мадам?
— Да, мадам. Казва се Пийт Стоктън и е председател на борда на директорите на фирмата.
Джуди леко се подразни, че нито слугата, нито господарката му я бяха нарекли „мадмоазел“, но щеше да се престори, че не го е забелязала. Десетте процента на Катрин Масо бяха ключът към отмъщението й; или поне към половината отмъщение. Тайничко погледна изпод миглите си към момчето, красиво като Пиер, но Пиер в ранната си младост, в разцвета на силите си.
Той също бе ключът към всичко…
— Том — обади се баба му. — Защо не се поразходиш в розовата градина? Двете с госпожица Дийн ще се опитаме да се опознаем малко по-добре.
Том погледна Джуди. Тя сви рамене, съвсем леко; Катрин Масо не бе жена, с която можеш да не се съобразиш.
— Разбира се — каза Том. — Ще се върна след малко.
Усмихна се окуражително на Джуди и излезе от салона през страничната врата. Старата дама се обърна към Фобер.
— Свободен си — каза тя. — И се погрижи да не ни безпокоят.
— Много добре, мадам.
Той се поклони и се оттегли, като затвори голямата врата зад себе си.
Джуди изправи гръб; старицата седеше в креслото си като някакъв огромен паяк, контролиращ паяжината си. Тя се опита да срещне воднистия й поглед.
— Планът ви е великолепен, скъпа моя — започна Катрин. — Ще осигури на внука ми много пари. И доста влияние.
— Точно това би искал баща му — отвърна Джуди.
Катрин въздъхна деликатно.
— О, да, баща му. Вие сте били негова любовница, естествено.
Джуди се сепна.
— Какво?
— Чухте какво казах, мадам. — Погледът на Катрин стана суров. — Моля, не си играйте с мен. Познавах Пиер. Знаех къде ходи и с кого си прекарва времето. Софи може и да не е забелязвала любовниците му, но аз ги познавах.
Джуди се поколеба за миг, но в тона на тази жена имаше прекалено голяма увереност.
— Обичах Пиер — отвърна тя с леко предизвикателство в тона.
— Много хора го обичаха. Много жени. Били сте една от многото, госпожице Дийн.
— Извинете ме, мадам — Джуди се постара да събере сили, — но това ми е известно.
— Сега — отбеляза Катрин. — Тогава не сте знаели.
„Откъде може да е сигурна в това?“, учуди се американката.
В очите на старицата се четеше любопитство.
— Сигурно ужасно много сте мразели Софи.
Джуди усети познатото старо пробождане в сърцето.
— Тя не го заслужаваше — отвърна с равен глас.
Катрин се засмя.
— О, ето че сме на едно мнение. Толкова много жени; някои от тях бяха поне интересни, а той да избере това безволево създание…
— Защо не се разведе с нея?
Катрин махна с ръка и копринената й рокля прошумоля.