Пареше, но Владек не обърна внимание. Мразеше да е мръсен. Повече от всичко. Въпреки мизерния живот, който водеше, той винаги бе чист и спретнат. Переше дрехите си с разтопен сняг, подстригваше косата си и подрязваше ноктите си с един нож и всеки ден се обливаше с ледена вода в мъжката тоалетна. И поддържаше идеален ред в мъничкото си убежище в гардеробната; там пазеше спестените си рубли от случайни бакшиши, разни дребни вещи, забравени от мъжете, които бе прибрал и които можеше някой ден да използва; имаше дори истински джобен часовник и кожена шапка…
Излезе от тоалетната.
— Искат водка. Наливай щедро — изръмжа Пьотр. — Онзи едрият е от Партията. Дошъл е от града на проверка.
Владек послушно погледна нататък и го видя — седнал на една дървена пейка, вече полупиян, с щръкнали косми от носа и мазни петна по ризата — видя баща си.
Владек зяпна. Сърцето му заби силно. Беше невероятно. Нямаше как да е сбъркал. Носът на Владек бе точно същият, преди Пьотр да му го счупи. Мъжът имаше същите големи черни очи и дълги мигли, както и остра, ъгловата брадичка. Имаше и брада, която леко прикриваше челюстта му, но беше същия като Владек. Абсолютно копие.
Първоначалната му реакция бе радост; но тя трая секунди. Веднага след това изпита погнуса. Защо бе толкова пиян? Беше едва пет часът. И толкова мърляв? Беше партиен функционер, а беше мръсен и недодялан. Беше дебелак, без никаква самодисциплина. И имаше писклив и неприятен глас…
— Къде, по дяволите, е питието ми? — викна мъжът. Погледна право към Владек. — Ей, ти! Ела тук!
Момчето забърза към него.
— Разбойник — изломоти баща му. — Копеле!
Владек му наля мълчаливо. Целият бе в слух.
— И като стана дума за проститутки — обади се един кльощав мъж с мустаци от неговата компания, — видя ли какви са се наредили пред вратата?
— Грозни кучки — отсече партиецът. И се оригна.
— Хареса ми червенокосата. Хубави крака. Може да я пробвам по-късно — обади се друг.
— Това е Катя. — Мъжът с мустаците се ухили похотливо. — Бил съм с всички. Бива я.
— Трябва да внимаваш. — Бащата на Владек сграбчи чашата си и я разклати. — Повечето имат сифилис и гонорея. Ще ти окапе оная работа.
Останалите мъже се засмяха. Владек се оттегли зад бара и отново грабна метлата. Започна да мете около масата им и да подслушва.
— Или още по-лошо — продължаваше баща му. — Могат да те изиграят и да забременеят. И после очакват да си платиш за копелето.
Владек усети как кръвта пулсира в главата му. Сведе очи и се помъчи да скрие зачервените си бузи и пламналите си уши.
— На мен ми се случи — самодоволно заяви мъжът. — Преди години. Мръсницата се опита да ми го лепне! На мен, семеен човек. — Изсумтя презрително. — Аз си имам свои деца. И жена. Какво си е въобразявала, че ще взема да изхранвам и някакво си копеле?
— Махна ли го? — поинтересува се кльощавият.
Бащата на Владек вдигна рамене.
— Кой го е грижа? Казах й или да го маха, или да го зареже в някое сиропиталище. Не искам да имам нищо общо. Детето на някоя курва и без това по-добре да не оживее. Освен това — добави той, като гаврътна наведнъж водката и премлясна с устни, — й дадох малко пари. Казах й да се махне от града. Иначе да внимава в картинката. Не може да си мекушав с такива мръсници, защото иначе отиват при жена ти. Съсипват истинското ти семейство. — Тропна с чашата под носа на Владек. — Още! — викна той. — Ей, ти, не виждаш ли, че е празна?
Владек се обърна и му се усмихна бодро.
— Веднага — каза той.
Донесе цяла бутилка и наля щедро на всички на масата.
— Само така — изръмжа баща му.
Подхвърли му една монета; Владек я улови с обигран жест и я прибра в джоба си. Провери дали Пьотр не гледа и остави бутилката пред баща си.
— За сметка на заведението — каза той.
Докато всички изразяваха шумно одобрението си, без да го поглеждат, Владек се измъкна тихомълком. Очите му пъргаво обходиха бара и набързо прецениха температурата навън, настроението на редовните клиенти, както и доколко е пиян шефът му. Тръпка пробяга по цялото му тяло; сякаш цялата му кожа изтръпна. Мигновено разбра, че цял живот се е подготвял за този ден. Сега, когато бе настъпил, щеше да рискува всичко. И усети неистово облекчение.
По-късно, когато му останеше време за размишления, си мислеше как изобщо не се бе питал какво да направи. Струваше му се толкова очевидно. Скри се зад бара и под претекст, че почиства, внимателно отвори касата. Най-отгоре имаше няколко банкноти; остави ги и взе всичко останало — всички други книжни пари и монети. След това отиде в гардеробната; заряза всичките си съкровища, освен джобния часовник. Отмъкна едно от кожените палта на Пьотр и чифт ръкавици и ги остави близо до вратата. После взе един вестник от джоба на някакво палто; вътре щеше да види разписанието на местните влакове.