Никой не му обърна внимание; дори когато мъкнеше коженото палто. Той непрекъснато прибираше разни палта и ги чистеше от снега. Никой не се интересуваше от него; всички искаха само пиенето си. А тази вечер той бе особено грижовен. Нито Пьотр, нито баща му, Иван — така го наричаха, Иван Николаевич — не оставаше и за миг с празна чаша.
Когато огънят в камината вече догаряше и само въглените останаха да тлеят зад решетката, повечето си бяха тръгнали; даже и мъжете на масата на баща му бяха оредели. Но дебелакът още се наливаше, поглъщаше водката с грухтене като прасе; понякога не улучваше устата си и течността се разливаше по брадата му като лиги. Владек го наблюдаваше с хладнокръвно презрение. Този човек нямаше никакъв самоконтрол. Посрамваше се. Владек си каза, че той всъщност ще му направи услуга.
— Прибирам се вкъщи — завалено изпелтечи Пьотр. — Заключи и гледай да не откраднеш нещо.
Заклатушка се и се измъкна през предната врата, както Владек бе очаквал.
Сега не му оставаше друго, освен да чака. Отново занесе бутилка водка на масата на баща си. Всички си бяха тръгнали, освен кльощавия тип и приятелят му с мустаците, Алексис.
— Заповядайте, господа — каза им той, като се усмихна насърчително. — Пийнете си. По едно за из път.
Баща му се изпърдя шумно; другите двама се престориха, че не са чули.
— Не! — отсече той. — Трябва да карам до града. Имам кола — похвали се той. — Мога да стигна чак до Политбюро.
Кльощавият човечец се олюля и се строполи по лице върху масата.
— Но, господине — обади се Владек. — Аз ще ви закарам, ако искате. За мен ще е чест. Така можете да се забавлявате още. — И той пак предложи водката.
Баща му се прозя.
— Закарай ме още сега — каза той. — Уморен съм. Трябва да се прибирам при семейството си. — Очите му се замъглиха от пиянска мъзга. — При момчетата ми — разчувства се той. — Правя всичко за тях…
— Ти си герой, Иван — каза Алексис, ухилен угоднически.
— Помогни ми да стана! — излая бащата към Владек.
— Веднага — отвърна момчето.
Повдигна го внимателно и успя да го задържи на крака. Пияният мъжага се клатушкаше напред-назад и се препъваше, но Владек бе наблизо. Протегна ръце и го хвана, преди да се срути в прахоляка на пода.
— Искаш ли помощ? — попита Алексис.
Той също се клатушка, доволно забеляза Владек.
— Няма нужда. Прибирайте се при жена си — отвърна той.
— Ще си взема някоя проститутка — изпелтечи Алексис и се изкикоти.
Владек се замисли за миг дали да не направи нещо и за него, но после се отказа; нямаше нужда от допълнително разсейване.
Бавно и с мъка навлече палтото на баща си. Беше много добре направено, от хубава кожа, много по-добро от онова на Пьотр, което го чакаше до вратата. Докато Иван мърмореше и проклинаше, Владек се стъкми с откраднатото палто и напъха парите и часовника в джобовете му. Сложи си и ръкавици. Бяха нужни; щом се отвореше вратата, студът блъскаше в лицето като с юмрук. Алексис нямаше да се уреди тази нощ; проститутките отдавна си бяха тръгнали.
— Коя кола е вашата? — попита Владек, сякаш не знаеше.
Беше малкият компактен москвич, черен, разбира се, само с една драскотина на бронята. „Работна“ кола за богат партиен член.
Иван забърника из джобовете си за ключовете. Владек го изпревари; измъкна ги, стисна ги здраво между палеца и показалеца си и замъкна мъжа до колата, отключи и го набута на предната седалка; после седна зад волана, завъртя ключа и запали колата.
Москвичът придърпа задавено, но сетне моторът се пробуди.
Владек се почувства силен. Натисна газта и колата профуча по улицата, като подскачаше заради неравностите и дупките, в посока към града. На седалката до него главата на баща му се отпусна назад и човекът захърка.
Владек се наслаждаваше на шофирането. Чувството идваше не само заради мощната кола със силни фарове, поглъщаща пътя пред него; опияняваше го мисълта, че вече е престъпник, който бяга, който преследва съдбата си. Ако го хванеха, щяха да го пратят в ГУЛАГ. Но това не го притесняваше — нямаше да го хванат. Милиционерите в този район бяха мекотели като Иван. Не се интересуваха от нищо друго, освен да са на топло, да има пиене и жени. Докато се сетят да го потърсят, той вече щеше да е заминал. В Америка може би или в Лондон. И да си живее живота.