Той се наслади на обърканото й изражение.
— Това някаква шега ли е, господин Монфърт? Защото, ако е така, е ужасно безвкусна.
— Не е шега, уверявам ви. Бях уволнен. Обадих се на брокера си и му наредих да ликвидира всичките ми акции в „Мейбъри“. Всякаква комуникация между мен и компанията е приключила. — Той сви рамене. — Виждате, че не съм дошъл тук с някаква непочтена цел.
— Но защо? — попита Софи. — Каква причина би могло да има…
— Всъщност като извинение им послужи вашето парти. Фактът, че не съм го предотвратил.
— А как бихте могли?
— Нямам представа какви са били очакванията им. — Хю леко наведе глава към нея. — Партито ви бе прекрасна идея, както и определянето на основните ви клиенти; ако бе малко по-рано, а не толкова близо до годишното акционерно събрание, мисля, че би ми създало сериозни проблеми. В този случай не очаквам никакви.
— Смятате, че въпреки всичко щяхте да получите повече гласове?
— Щях. Трябва да ви предупредя, наистина все още мисля, че е възможно от „Мейбъри“ да спечелят. Макар че според личния ми брокер акциите им са спаднали с един пункт заради слуховете, че съм уволнен.
Видя как тя настръхна. Беше истински боец; харесваше този непокорен дух у нея.
— Значи трябва да благодарим на Бога за уволнението ви — възкликна Софи.
— О, много мило.
— Извинете ме. — Софи скочи на крака силно развълнувана. — Не исках да прозвучи грубо, господин Монфърт, но в случай че възраждането на марката ни не е било достатъчно, то може би вашето уволнение ще свърши работа. Мога да използвам този факт — да подхвърля пред пресата за хаоса, който цари в „Мейбъри“, да убедя дребните акционери, че в дългосрочен план техните дялове ще…
— Разбира се, трябва да опитате всичко — опита се Хю да я приземи внимателно.
— Какво искате да кажете?
— Имам предвид, че според мен те вече са събрали достатъчно гласове за мажоритарен вот.
— Но това е невъзможно. Ще им трябват почти всички свободни дялове.
— Да. Може и да бъркам. Надявам се да е така. — Усмихна й се. — Заради вас, мадам Масо, съм готов да сбъркам.
— Значи дойдохте, за да ми кажете, че сте били уволнен? За да мога да го използвам? — Софи престана да крачи напред-назад и седна на мястото си. — Благодаря ви. Оценявам жеста.
— Не. — Той поклати глава.
Тя го погледна смаяно.
— И още ли има?
— Не става дума за компанията.
— А за какво тогава?
Хю въздъхна:
— Предполагам, че е съвсем естествено да сте толкова изненадана. Всъщност бих искал да ви поканя да излезем.
Софи го гледаше слисана.
— Да излезем — повтори Хю. — На обяд, на вечеря. На среща. Можем да решим и друго, ако предпочитате; да отидем на театър или на концерт. Но аз бих предпочел просто да хапнем заедно, поне като начало.
— Но защо ме каните да излезем?
— Защо един мъж кани жена на среща? — Хю отново се усмихна; след като бе казал най-важното, бе съвсем спокоен. — Вижте, Софи, много бих искал да ви опозная по-добре.
Тя го погледна и се изчерви. Този миг бе като излязъл от мечтите й; бе се опитвала да не мисли за него. А сега, когато бе настъпил, тя се изплаши.
Е, малко.
— Не съм сигурна, че идеята е добра. — Спомни си за Грегоар и за фригидността си. — Не мисля, че съм добра компания.
— Надявам се да ми позволите сам да преценя това.
— Явно отношенията ми с мъжете не са силната ми страна — каза тя.
А после й се прииска да си прехапе езика. Явно ли? Дали щеше да я попита какво е имала предвид?
Вместо да се впечатли от думите й, Монфърт продължи:
— Ако мога да отбележа нещо, мадам Масо…
— След като ме поканихте на среща, по-добре ми казвайте Софи.
— Софи. — Той се усмихна. — Красиво име и много ви отива. Полуанглийско и полуфренско — предполагам, че притежавате по малко и от двете.
— Вероятно.
Отвърна на усмивката му; бе просто невъзможно да не се наслади на топлината, която струеше от него.
— Както и да е. Просто моля за удоволствието от компанията ви за един обяд. Можем да хапнем заедно и ако все още се чувствате неловко в мое присъствие, няма да настоявам. — Той внезапно се усмихна хищно. — Или поне няма да настоявам безкрайно. Ще си призная, че планирам известно упорство.
— Просто ще хапнем заедно? — подозрително попита Софи.
— Само това; просто един обяд. Разбирам, че периодът е много напрегнат за вас. Известно ми е на какъв натиск сте били подложена напоследък от хора, на които сте се доверили прекалено. Все още се мъчите да победите „Мейбъри“. Разбирам, че може би се чувствате претоварена.
Тя не можа да се сдържи и се изсмя горчиво, което никак не бе в стила й.
— Извинявайте — побърза да каже. — Но не знаете колко сте прав.