Обърна се към Софи:
— Мисля, че си най-красивата жена, която някога съм срещал.
Тя повдигна глава и се изчерви силно.
— Стига, Хю, не говори така — измърмори смутено.
— Самата истина е.
— Научих някои неща за теб — заяви Софи с лека нотка на дързост в гласа. — Не само ти можеш да правиш проучвания. Има много твои снимки в списания с различни приятелки — модели и филмови звезди. Момичета, едва прехвърлили двайсетте, с малки чипи нослета. Прочути красавици. Така че оценявам комплиментите, но няма нужда да се насилваш. — Тя се усмихна. — Макар да си признавам, че отделих доста време на избора на рокля.
Той отвърна на усмивката й. Бе невероятно колко леко се чувстваше, харесваше я, страшно много.
— Така ли мислиш? — попита Хю.
— Така мислят всички. Репортерите — всички.
— Тогава всички грешат. Онези жени не са ми били приятелки. Естествено, излизал съм на срещи. — Той сви рамене. — С никоя не се получи. Същото се отнася и за преувеличено легендарната красота на тези жени, макар да не отричам, че бяха хубави.
— Какво великодушие. — „Та аз флиртувам с него“, помисли си Софи, удивена от пълното спокойствие, което цареше в душата й.
— Някои бяха много хубави. Дори красиви. Но никоя не притежаваше онази искрица, която издига жената до нивото, на което си ти в момента.
Сервитьорът се приближи до масата им и Хю поръча бутилка „Шабли“.
— Красотата не е изцяло вътре в човека, каквото и да казва изтърканото клише. Но определено е много повече от правилни черти на лицето и хармонични пропорции на тялото. Без искрица в себе си хубавата жена е нищо. А жената, която притежава тази искра, макар на снимките в списанията да е засенчена от красивите модели, в действителния живот винаги ще привлича по-силно един интелигентен мъж.
Софи замълча за миг, след което отвърна:
— Мисля, че това е най-прекрасното нещо, което някой някога ми е казвал.
Хю се усмихна широко.
— Странно, никога не съм се замислял сериозно над него, докато не видях теб. Но е самата истина. Не бих заменил и една вечеря с теб за цяла година в компанията на петдесет модела от кориците на модните списания.
— Това първата ти чаша вино ли е? — закачливо го погледна Софи.
Усмихнаха се един на друг, като деца, споделили обща тайна, и Софи започна да изпитва много странно чувство, сякаш бе омагьосана; някаква вътрешна топлина бавно започваше да я завладява. Каза си, че вероятно това е надеждата.
Двамата се изучаваха взаимно, докато опитваха храната. Софи си поръча миди в марината, които бяха сред специалитетите на заведението. Бяха много вкусни, с лек аромат на чесън и магданоз и залети с марината от бяло вино, в която тя топваше хрупкави филийки хляб. Хю, който изобщо не се интересуваше от храната, си поръча само калкан с лимон и масло. Беше превъзходен, а салатата му бе свежа, подправена с най-различни летни билки.
Разговорът вървеше леко. Софи имаше усещането, че познава Монфърт много отдавна. Той сякаш я разбираше инстинктивно. Не омаловажаваше мнението й, нито я заливаше с цветисти изрази, слушаше я внимателно и я караше да усеща, че онова, което му казва, е наистина стойностно.
Изглеждаше заинтригуван от отношенията й с Том и когато майчината любов и болка я разстроиха дотолкова, че се разплака, нямаше никаква неловкост на масата; той каза само: „Съжалявам“, и просто я изчака да се успокои.
— Така е, защото обича баща си. — Софи попи сълзите си. — Разбирам това. Какъвто и да е бил Пиер, той е негов баща. Но аз съм тази, която винаги е била до него. Дори и когато бе жив, Пиер непрекъснато отсъстваше. — Спомни си за миг за Джуди. — Никога не съм се питала защо и вероятно съм сбъркала. Бях си у дома и се занимавах с детето ни. — Раменете й увиснаха леко. — Но все пак той явно предпочита баща си пред мен… сякаш аз изобщо не съм важна.
— Съмнявам се в това. — Хю отпи голяма глътка от виното си. — Том не обича баща си; той едва го е познавал. По-скоро обича образа на баща си, който е наивно идеализиран, след като истинския човек го няма, за да го опровергае. — Сложи едрата си длан върху нейната малка ръка и Софи не се отдръпна. — Случаят съвсем не е изключение. Разведените жени навсякъде по света минават през същото. Децата разбират фалша на идеализирания образ, когато пораснат. Том страда от копнеж по двамата си родители.
— Но онова, което ми каза…
— Той все още е твърде млад и изпитва отвращение от представата, че майка му е сексуално същество. И това ще отмине с възрастта.