Софи се изчерви.
— Роклята ми на онова парти не беше сексуално предизвикателна…
— Точно такава си беше. — Монфърт й намигна. — Макар и напълно прилична. Но Том още не е излязъл от юношеството си. Все още е на етапа, в който би предпочел да си облечена в кафтан.
Тя се засмя притеснено.
— Предполагам, че е така. Много те бива да ме успокояваш, Хю.
— Надявам се — съвсем сериозно заяви той.
— Ами ти? — Софи го погледна с блесналите си сиви очи. — Защо не си се оженил повторно? Да не би… — Гласът й заглъхна.
— Да не би какво?
— Съжалявам. — Завъртя чашата в ръка. — Щях да кажа нещо доста неуместно.
— Моля те, не се притеснявай. — Погледна я право в очите. — Говоря сериозно, искам да чуя какво имаш да кажеш.
— Ами, щях да попитам дали и ти не си се вкопчил в един измислен образ.
— Имаш предвид Джорджиана?
— Да.
— Тя не беше измислица. — Въздъхна. — Само ако можеше да я видиш.
— Нямах предвид това. Питах дали заради съпругата си вътрешно не си си забранил да се обвързваш с друга жена.
— Да, донякъде.
— Тогава измислицата е именно в това, че за теб в известен смисъл Джорджиана е все още жива.
Хю я изгледа втренчено.
— Извинявай. — Софи се отдръпна. — Знаех си, че не бива да го казвам. Засегнах те.
— Не, не си. — Замълча за миг. — Предполагам, имаш предвид, че съм се чувствал така, сякаш всяка друга жена би означавала предателство; нещо, което би могло да е вярно само ако съпругата ми е още жива.
Софи кимна.
— Права си. — Той въздъхна. — Господи, напълно си права. Не съм го осъзнавал. Но толкова много я обичах, толкова силно, че не исках тя да си отиде.
— Не мисля, че си е отишла — каза Софи.
— О, да, ти си религиозна.
— А ти?
Хю поклати глава.
— Видял съм прекалено много ужаси. Както и баналност, и цинизъм; което понякога е по-страшно и от ужаса. Всичко това някак не се връзва с представата ми за Господ.
— Е, добре, няма да се опитвам да те покръстя. Не се притеснявай.
— Спокойно можеш да опитваш — шеговито отвърна той. — Ако някой може да ме накара да повярвам, мисля, че това си именно ти. Караш ме да се надявам, че всичко е възможно; всичко, на което не съм се надявал.
Софи сведе поглед.
— Едва се познаваме — измърмори тя.
— Но ни се струва, че съвсем не е така, нали?
— Да.
— Искам да те видя отново — каза той. — Скоро. Ще приемеш ли поканата ми за среща?
Софи вдигна глава и се усмихна.
— Разбира се — отвърна тя. — Знаеш, че ще го направя.
Хю взе ръката й в своята и й се усмихна нежно. Беше толкова невероятно; беше щастлив.
Не бързаха да приключат с десерта и кафето; Хю си избра пудинг с ревен, а Софи ровичкаше с лъжичка домашно приготвения лимонов сладолед. Накрая той поиска сметката. И на двамата не им се искаше вечерята да свършва.
— Трябва да се обадя на Ричард.
— Шофьора ти?
— Да. Паркирал е на няколко преки оттук.
— Можеш да му кажеш да се прибира. Нека те изпратя до дома ти. До замъка са най-много пет километра.
Софи се замисли за прислугата и за това какво би казал Том.
— По-добре не.
— Разбира се.
Той се уплаши да не я стресне; вечерта бе минала превъзходно. Питър Стоктън, „Мейбъри“, съсипаната му кариера — всичко му се струваше маловажно, абсолютно незначително. Единственото, което го интересуваше, бе дали тази жена ще се съгласи на следваща среща.
— Вечеря утре? — предложи той. — В Париж има стотици закътани ресторантчета, където никой няма да те открие.
— Да. Само ми се обади и ми кажи къде. — Софи се намръщи. — Неприятно ми е, че трябва да спазвам известна дискретност — каза тя.
— Няма да е за дълго. Събранието ви е съвсем скоро.
— Нямам търпение. Всичко ми е дотегнало.
— Да те изпратя ли до колата?
Хю й предложи ръката си. Искаше да удължи всеки миг. Тя стоеше до него, а вече усещаше колко му липсва.
— Благодаря. — Усмихна му се нежно, сияйно и мило. Усмивката й танцуваше в очите й и сякаш извираше от дълбините на душата й. — За мен е удоволствие.
Хю се приведе и я целуна.
В главата му нямаше и капка колебание. Трябваше да го направи. Тя бе толкова прекрасна… и сексапилна, и мила — а той я желаеше толкова отдавна. Устните й бяха само на сантиметри от неговите. Не се замисли изобщо. Взе я в прегръдките си и я целуна страстно. И Софи се разтопи в ръцете му — не се съпротивлява нито за миг.
Именно сега Хю разбра, че е влюбен.
Тридесет и седма глава
Катрин настръхна; всяка клетка в тялото й се изпълни с живот. Ръцете й стиснаха по-здраво слушалката.
— Сигурен ли си? — попита тя. После добави: — Отлично.