И затвори.
За миг остана на мястото си, за да се наслади напълно на чутото. Какво глупаво момиче. Да го доведе тук, в дома на Пиер, в градчето на Пиер. Сякаш Катрин нямаше да разбере.
Софи никога не е била подходящата жена за него; в това поне бе абсолютно убедена.
Сега, най-сетне, и момчето щеше да го разбере.
Сграбчи здраво облегалката на старинното кресло и внимателно се надигна от мястото си. Фобер се появи безшумно.
— Мога ли да ви помогна с нещо, мадам?
— Да — каза Катрин. — Извикай шофьора ми. Ще посетя внука си.
Джуди и Катрин си размениха усмивки, когато старата дама влезе величествено в салона. Устните и на двете се разтеглиха в доста прецизно претеглени гримаси, подсказващи, че никога при други обстоятелства не биха се доверили една на друга. Но съюзът им бе стратегически, а Джуди се смяташе за предпазлив играч. Катрин Масо обичаше величествените жестове — бе го показала на партито на Софи — и тя инстинктивно усещаше, че се е случило нещо важно. Мина зад Том и собственически погали рамото му.
— Радвам се да ви видя пак, Катрин — каза Джуди. — Но кажете, да не би да става дума за семейни дела? Не бих искала да се натрапвам.
Възрастната дама изпъна шия, а в жеста й все още се долавяше полъх от някогашната й кокетност.
— Аз… наистина не знам — неуверено подхвана тя. — Струва ми се, че засяга едновременно и семейството, и бизнеса. След като ни съветваш по въпросите на компанията на Том, Джуди… вероятно би трябвало да останеш…
„Каква актриса само“, каза си наум Джуди.
— Щом така смятате — спокойно отвърна тя.
— Какво има, бабо? Изглеждаш разстроена — обади се Том.
Обзе го лошо предчувствие. Баба му нямаше навика да излиза от дома си преди обяд.
— Мисля, че няма какво да го увъртам и трябва направо да ти го кажа, скъпи. Майка ти е влязла в съюз с Хю Монфърт.
— Глупости — спокойно отрече Том.
Очите на Джуди се разшириха. Шокът я удари в стомаха. Значи… беше се оказала права? И Монфърт — Монфърт, който бе отхвърлил нея — бе избрал Софи?!
— Баща ми мразеше Хю Монфърт. Майка ми никога не би постъпила така.
Докато Том говореше несвързано, Джуди се постара да овладее емоциите си. Ако Софи излизаше с Хю, значи наистина не е обичала Пиер.
— Вярно е. Снощи са вечеряли заедно в градчето.
— В Сейнт Од?
— Била е романтична среща — неумолимо продължи Катрин. — Държали са се за ръце. Ухажвали са се.
Том не искаше да й повярва. Гадеше му се.
— Кой ти го е казал?
— Собственикът на ресторанта. И моята приятелка мадам Дьо Гре, която снощи е била там с дъщеря си. — Изтънелият глас на Катрин бе изпълнен с абсолютна категоричност: — Том, след като го води в градчето на баща ти и парадира с него пред приятелите на баща ти, колко време мислиш, че ще й трябва, преди да го доведе в къщата му? В дома на моя син? — добави тя с трагичен глас, за всеки случай. — Ти си негов наследник, трябва да пазиш честта му. — Катрин сложи ръка върху рамото му. — Трябва да направиш нещо…
Джуди наблюдаваше с изумление как Том се освободи от ръката й. Смайването и недоверието отстъпиха място на гнева му. В това отношение приличаше на Софи, разсеяно отбеляза тя; Пиер никога не показваше емоциите си.
— О, ще направя. — Младежкият му глас бе толкова гневен, наранен. — Само гледай.
Катрин се отпусна в едно кресло в ъгъла на салона, докато внукът й набираше някакъв телефонен номер.
— Стая шестстотин и дванадесета — сопнато нареди той, когато отсреща вдигнаха. — Стоктън? Обажда се Том Масо. Съгласен съм с условията ви. Изпратете ми договора по факса в апартамента ми. Да, незабавно. Искам да се настаня в офиса още този следобед. Можете ли да го уредите толкова бързо? Чудесно.
Джуди размени поглед с Катрин; старата дама не мигваше, а очите й блестяха от възбуда. Направо потрепери — никой не би искал да е враг на тази жена.
Том набираше друг номер.
— Бернард? Обажда се Масо. Още днес смятам да вляза във владение на замъка, Бернард. Мадам Масо се изнася. Предай на всички служители незабавно да се заемат с опаковане на личните й вещи. — Последва кратка пауза и той почервеня. — Прави каквото ти казвам, проклета да си, ако искаш да запазиш работата си! Ясно ли е! Много добре. Камионите и носачите ще пристигнат в шест часа. Постарайте се нищо от вещите на мадам Масо да не остане в замъка; нито дори някоя шнола за коса.
Той тръшна ядно слушалката.
— Джуди, би ли се погрижила за транспорта?
— Но… — Сметна, че е редно да каже нещо. — Скъпи, не каза ли сам, че е идвала да те види? Че иска да се помирите?
— Излиза на срещи със съперника на баща ми — отсече Том с равен глас. — Човек, когото той мразеше. Ако е искала да се сдобри с мен, много е сбъркала начина.