От време на време се замисляше дали да не убие банкера. Но бе прекалено опасно. Този човек не бе обикновен дебелак като Иван, когото можеше да скрие под снега. Щяха да забележат изчезването му; хората щяха да приказват. Жалко, тъй като той мразеше мисълта, че този плужек докосва неговата жена, неговата собственост. Искаше да живее в голямата къща съвсем открито. Да харчи всички онези пари, без да се налага да му ги дава Наташа. Защо банкерът да има права върху тях? И той беше крадец; само че използваше като средство телеграфа и швейцарските франкове.
След няколко месеца обаче Юри надуши опасността. Хората на площада не говореха открито, разбира се, но той усещаше погледите им, шепота им, когато двамата с Наташа минаваха оттам. И това бе достатъчно. Юри се гордееше с инстинкта си за оцеляване. Нямаше нужда от повторно предупреждение. А и бездруго отдавна бе време да избяга. Не от Наташа, бе настроен великодушно към нея; тя все още бе неговата жена и се кълнеше, че го обича. Не, щеше да я вземе със себе си, макар пищните извивки на тялото й да бяха изгубили част от очарованието си. Леките бръчици край очите й съвсем незабележимо се бяха задълбочили, тонусът на кожата й повяхваше, съвсем леко, но той забелязваше всичко. Все пак тя му доставяше удоволствие и той реши да я задържи. Беше време обаче да напусне Талин. Тук бе постигнал целта си. Вече не бе уличен плъх, бедно хлапе с оръфани дрехи и рошава коса. Сега бе добре облечен, изкъпан и обут; беше на път да се превърне в мъжа, който му бе съдено да стане — бе направил първите стъпки към великото си призвание.
Естония, както и целият Съветски съюз, нямаше какво да му предложи. Време бе да тръгне към Лондон, Вашингтон или Рим. Тук нямаше велики мъже. Може би в Москва… но дори и там бе студено и мрачно; сцената не бе достатъчно голяма и бляскава за него.
Юри не се съмняваше в себе си. И бе толкова решен да избяга, че и Наташа нямаше никакво съмнение в него. Само след един разговор тя бе убедена в правотата. Щеше да избяга заедно с него, на север, през пустошта, към Финландия. Той я предупреди, че рискува мъчения и смърт, в случай че ги заловят. Тя му отвърна, че не я интересува и че животът без него би бил най-жестокото мъчение.
Отличен отговор. Той задейства плана си.
Тридесет и девета глава
— Скъпи — обади се Джуди. Мина зад Том, а дългите й пръсти уверено се вкопчиха в гърба му, мачкаха и разпускаха мускулчетата около гръбнака му. Беше толкова напрегнат. Но тя знаеше какво прави и той неволно въздъхна от удоволствие. Джуди. Тя винаги знае какво да направи. — Трябва да се отпуснеш. Знам, че обичаш майка си — говореше му нежно. — Но това си е част от израстването. От възмъжаването. — Използваше най-сдържания си тон. — След време тя ще ти е благодарна, че си прерязал пъпната връв. Независимо какво си мисли сега, уверявам те, миличък. Никоя жена не иска да отгледа мамино синче.
Това не бе правилната посока. Той отново се напрегна и се отдалечи от леглото.
— Не съм пионка на майка си — заяви с равен глас. — Нито пък на гаджето си.
Очите му бяха същите като на Пиер, когато се гневеше. Джуди се почувства много странно; инстинктивно събра крака до тялото си. Сведе поглед, защото ситуацията не й се нравеше.
— Ще защитавам семейството си — важно заяви Том. Погледна я, привела глава, и смекчи тона. — Знам, че ми мислиш доброто, скъпа — добави той.
— Така е. — Тя отново вдигна глава, предизвикателно. — Обичам те. Искам само каквото е най-добре за теб.
— И аз го оценявам — отвърна й с нотка, напомняща арогантността на Пиер. Джуди се ядоса — защо не й бе отвърнал, че и той я обича? — Погрижих се да получиш отново предишната си работа — каза той.
О! Забравила гнева, тя скочи от леглото със светнали очи.
— Наистина ли?
Много е красива, когато се усмихва, помисли си Том. Но не се случваше често; Джуди Дийн бе корава и много сериозна млада жена въпреки милите си думи и сексапилно тяло. Очароваше го. Но когато се усмихнеше така, проличаваше известна уязвимост; сякаш нещо се разтапяше вътре в нея. Том не бе напълно сигурен дали му харесва.
— Уредил си да получа старата си работа? Съкровище!
— И съответната заплата — добави той, като се престори, че не забелязва американското й обръщение. — Половин милион евро годишно.