— Какво?
— Хванат е в капан — каза тя и гневът се сви на топка в стомаха й. — От една зла и порочна жена. Американка. По-голяма от него. Която не се интересува от сина ми, а е водена единствено от омразата си към мен.
— Не ни е дадено да съдим, Софи — каза свещеникът.
— Знам, че е вярно. Сама ми го каза!
— Казала ти е, че не обича Том?
— Намекна го — разпалено отвърна Софи. — Тя е… зла.
— Хората никога не са зли — възрази отец Сабен. — Макар понякога да вършат злини.
— О, отче, спестете ми лекцията по психология! — викна Софи с болка в гласа. Започна да кърши ръце в скута си. — Много съжалявам — извини се тя отчаяно. Сега пък се бе развикала на стария човек. — Но вие не я познавате! Тя… — Софи се изчерви. Не можеше да повярва колко е унизително да споделя това с друг човек. — Дълги години тя е била любовница на съпруга ми. Била е една от многото му любовници. Но той я е предпочитал пред останалите и й е купил апартамент в града. — Сведе очи към ръцете си, за да не се налага да гледа свещеника в лицето. — Казва се Джуди Дийн и работи в „Масо“. Когато отидох там, тя се сприятели с мен, но не за друго, а защото ме мрази — опитва се да съсипе живота ми. Има нещо общо с тази сделка, просто го знам. И сама ми каза, че ме презира. А скоро след това разбрах… че е впримчила в плановете си моя син.
Софи рискува и вдигна глава. Разказът й го бе потресъл; зачервените очи на отец Сабен бяха много сериозни.
— Казваш ми, че тази жена е имала плътски отношения и с бащата, и със сина.
— Да — потвърди Софи. Стана от стария оръфан фотьойл и отиде до прозореца. Не искаше свещеникът да види страха и гнева, които пулсираха във вените й и със сигурност бяха изписани върху лицето й. — Джуди е долна мръсница — студено отсече тя.
— Стига толкова! — рязко я прекъсна свещеникът. — Забравяш къде се намираш. Тя е човек, сътворен по Божие подобие, Софи. Отбележи това в следващата си молитва.
Тя потрепери и се помъчи да се овладее.
— Не можете да разберете какво изпитва една майка. Сякаш е впила нокти в сърцето ми. И стиска здраво. Понякога имам чувството, че не мога да дишам.
Софи залитна и се разплака.
— Ела тук, седни, седни — подкани я отец Сабен. Насочи я обратно към фотьойла и тя се остави да бъде водена. — Софи, не бива да се връщаш назад.
— Не разбирам.
Тя грабна чантичката си и извади оттам кърпичка.
— Откакто взе решението да обявиш Пиер за мъртъв, ти се промени, стана друг човек — поде свещеникът. — Отначало много бавно, но колкото повече се ангажираше с управлението на фирмата, толкова по-решителна ставаше, по-енергична — не искам отново да те виждам уплашена и свита като мишка, момичето ми. Трябва да бъдеш силна. Да защитиш сина си и себе си.
— Как?
— Не, не мога да направя това за теб. Ти знаеш какво да правиш. Ти ми кажи.
Софи шумно издуха носа си. Сега нищо не можеше да я притесни. Защо да се преструва на светска дама? Той я познаваше истински.
— Прав сте.
— Обикновено съм прав — отвърна старецът. — Макар да не знаех за Пиер. И много съжалявам. Верността е много важна за един брак.
— Това е, защото никога не бихте могли да си помислите нещо лошо за когото и да било — каза Софи. — Именно затова сте свещеник, а аз… едва ли бих била добра монахиня.
Спомни си за Хю и се изчерви.
— Сподели с мен плана си. Искам да видя новата Софи.
— Много добре. — Той беше прав. — Ще се обадя на Том в офиса.
— Добре.
— И ще поговоря с него за Джуди.
— И какво ще му кажеш?
Софи замълча за миг.
— Не мога да му разкажа… — сепна се тя — … за баща му, имам предвид. Том го обича. Не искам да разбира що за човек е бил баща му. Това ще го съсипе. Том още го обожава. Вярва, че е жив. Що за майка ще бъда, ако разбия надеждите му?
— Можеш да му кажеш много други неща.
— Да. Ще му кажа как Джуди се сприятели с мен и как ме предаде. И как в деня, в който я уволних, ми заяви, че ме мрази.
— Това е съвсем разумен план — съгласи се свещеникът.
— А после ще му разкажа за Хю. И че смятам да видя докъде ще стигнат отношенията ни.
— Ще рискуваш ли?
— Обичам сина си — твърдо заяви Софи. — Но аз съм негова майка, а не дъщеря.
— Браво — похвали я старецът.
— Вдовица съм. Свободна съм да се омъжа. Вярвам, че… че може да се получи нещо.
Не му каза, че има и нещо повече. Усещаше, че се влюбва. Но едва бе започнала да излиза с Хю, а за един ден последвалата бъркотия бе повече от достатъчна.
— И после?
Тя вдигна рамене.
— Това май е всичко. Предполагам, че ще си потърся къде да се настаня.