Какво пък, помисли си Том. Главните изпълнителни директори навсякъде по света отговаряха пред борда на директорите. Той не бе в по-различно положение от това на Хауърд Стрингър в „Сони“ или Мег Уитман в „И-бей“.
Телефонът звънна; той подскочи сепнато, а после се почувства глупаво. Хауърд Стрингър едва ли подскачаше така, когато звънне телефонът. Натисна бутона за връзка.
— Да? — обади се сопнато. Постара се да прозвучи така, сякаш досега е бил сериозно зает с доклада за най-новите разработки на находища от „Де Биърс“. — Какво има, Селин?
— Извинете ме, мосю. — Сега Селин работеше за него. Не му се занимаваше с търсенето на нова секретарка. — Търси ви една дама…
— Откъде?
Кратка пауза.
— Мосю, обажда се майка ви.
Том се изчерви. Обзе го смесено чувство на вина и самота.
— Свържи ме с нея — нареди той. Чу тихо щракване. — Ало?
— Том.
Наистина бе тя. Но звучеше странно. Бе очаквал да е много емоционална, но майка му говореше напълно спокойно.
— Скъпи, трябва да поговорим.
— Не и за компанията, майко. Каквото е направено, не може да бъде върнато назад.
— Не, не е свързано с бизнеса, скъпи. Става дума за Джуди Дийн.
— Майко… — Том бе твърд. — Знам, че не одобряваш връзката ни и че е малко по-възрастна от мен, но трябва сам да вземам решенията за любовния си живот.
Та тя се срещаше със съперника на баща му. Как се осмеляваше да му отправя намеци за Джуди?
— Тогава вземи отговорно решение, след като я опознаеш. Тя е лош човек, Том. — Софи се поколеба. — Не мога да ти кажа защо. Предполагам, че няма смисъл да те моля да ми се довериш.
— Напротив, очевидно ти нямаш доверие в мен, след като не искаш да споделиш тайнствената си причина — саркастично отбеляза синът й.
— Добре. Докато бях в компанията, тя се сприятели с мен, но после ме излъга. Джуди работеше заедно с Грегоар Лазар, а твърдеше, че е лоялна към мен. А през цялото време е тичала при теб и Катрин, за да подготви сливането. Просто бъди внимателен, Том. Джуди ми наговори много лъжи и подкрепяше увлечението ми по Грегоар, докато траеше връзката ни.
— Съмнявам се, че ти е било нужно голямо насърчаване, майко. — Гласът му бе остър.
— Тя е истинска змия, Том. Използваше ме и ме излъга. Помисли си. Дали баща ти щеше да я одобри?
О, тази стрела улучи целта си и го накара да замълчи за миг.
— Ще ти предложа нещо — каза той накрая. — Ще зарежа Джуди Дийн, ако ти обещаеш никога повече да не се срещаш с Хю Монфърт.
Веднага щом го изрече, Том престана да диша. Изненада се от себе си. Но беше съвсем точно. Би платил и по-висока цена, за да спаси името на баща си от подобен срам, а майка си от лапите на този коварен хищник. В сравнение с това Джуди не означаваше нищо за него.
От другата страна на линията се чу лека въздишка и с нея се изпариха всичките му надежди.
— Не мога да правя подобни сделки, Том.
— Тогава не ми чети лекции по морал — горчиво каза той. — И още нещо, майко, не ми се обаждай повече, докато не прекратиш отношенията си с онзи мъж.
Последва дълга пауза.
— Ти… обичаш ли ме още, Том?
Треперещият глас на майка му бе изпълнен с болка. Том не можа да се въздържи; когато усети колко е нещастна, очите му се насълзиха. Но цялата тази болка бе само по нейна вина. Защо не можеше всичко да си остане постарому!
Тя бе съсипала живота и на двамата.
— Винаги ще те обичам — задавено каза той. — Но се срамувам от теб.
Затвори телефона и бързо застана до прозореца, така че ако секретарката влезе, да не види, че очите му са плувнали във влага.
Четиридесета глава
Джуди лично се зае с уволнението на Франсоаз Делмен. Тя бе злорадствала, когато Софи уволни нея, и сега можеше да й върне удара.
— Не можеш да ме уволниш — възрази Франсоаз с пламнало лице. — С какъв мотив? Това е несправедливо. Ще ви съдя.
— За неуместните ти коментари по адрес на служител, който е бил уволнен. Става дума за мен — поясни Джуди. Усмихна се дръзко. — Непременно заведи дело, Франсоаз. Ще се защитаваме с всички средства. А както знаеш, „Дом Масо“ разполага със солидни сметки. — Леко изви китка, за да могат слънчевите лъчи да блеснат върху новия вечерен пръстен, който Том й бе подарил. Беше с прекрасен, прозрачен и овален рубин, обкръжен с изумруди, шлифовани крушовидно; червените и зелени камъни се съчетаваха прелестно и приличаха на яркочервена роза сред зелени листенца. — Освен това — с престорено мила усмивка добави тя — не мислиш ли, че вече си си създала достатъчно врагове?