Франсоаз я погледна притеснено, после сведе очи, осъзнала ситуацията.
— Ще мина да си взема обезщетението за прекратяване на трудовия договор — каза само тя.
— Няма да има обезщетение. Уволнена си дисциплинарно. Няма да получиш и препоръки. — Джуди се усмихна лукаво. — Надявам се, че не си просрочила ипотеката си, Франсоаз.
— Проклета кучка! — избухна жената. Отвори със замах вратата и тя се блъсна в стената. — И без това щях да напусна — викна тя.
— О, да. Как ли пък не! — присмя й се Джуди.
В погледа на Франсоаз, която бе злорадствала в деня, когато Софи бе показала вратата на Джуди, сега блесна искрена омраза.
— Непременно щях да го направя. Никой не иска да работи за такава като теб, дето първо спиш с бащата, а после и със сина!
Джуди зяпна; шията и лицето й пламнаха в червени петна.
— Ха! Почервеня като бретонски рак! — викна Франсоаз. — Да не мислиш, че хората не знаят!
— Ти си полудяла — изсъска Джуди. — Имаш халюцинации. — Натисна един бутон на телефона. — Охрана? Пратете веднага някого тук, за да изхвърли Франсоаз Делмен на улицата. Незабавно!
— Тръгвам си, развратница такава! — Франсоаз вирна брадичка, доволна, че поне бе успяла да нанесе този последен удар. — И може да се обадя на „Пари Мач“. Сигурна съм, че светските клюкари ще платят щедро за тази история!
Сигнал за тревога! Джуди призова цялата си воля. Постара се да остане спокойна и се наведе напред, преди да произнесе тихо и със съскаща мощ:
— На твое място не бих го направила.
— И защо, ако смея да попитам?
— Защото се надявам да живея дълго и щастливо. И спокойно. — Джуди не откъсваше поглед от нея, а в очите й се четеше красноречива заплаха. — Приеми го така, както го чуваш. Защото ако подобна клюка се разпространи, ще знам, че ти си отговорна. Същото ще важи и за Том Масо. А това би било… — тя снижи глас — … пределно нездравословно за теб.
Дързостта на Франсоаз угасна — все едно я поляха с кофа нечиста вода.
— Разбирам — каза тя. — Аз… ще си тръгна мирно и тихо.
— Махай се — презрително нареди Джуди. Вратата на асансьора се отвори и двама едри служители на охраната се появиха на етажа. Джуди кимна към Франсоаз и те застанаха от двете й страни. — Изведете я през централния вход — разпореди се тя на висок глас. — За да видят всички, че с нея е свършено.
Франсоаз се опита да я погледне смело в очите, но не се получи. Изпитваше страх и сълзите й напираха да бликнат. Джуди си каза, че напълно си го е заслужила. Наслади се на удоволствието да види как извеждат жената пред погледа на всички служители на етажа, много от които бяха работили с нея години наред и заедно бяха обсъждали самата нея.
Тя видя страха в очите им и забеляза как се извръщат от хлипащата Франсоаз. Отлично. Това щеше да им покаже кой е шефът тук.
Стисна юмрук и усети, че дланите й са влажни от прилива на адреналин. Старата истина важеше в пълна сила — светът бе джунгла. Ако не си твърд, ще те разкъсат на парчета.
Джуди не искаше да чува и звук от това подмятане за бащата и за сина. Щеше да запази самообладание и да се съсредоточи върху бъдещето.
— Донеси ми кафе! — сопнато се обърна тя към новата си секретарка.
— Веднага, мадам.
— И ме свържи по телефона с Том Масо. Веднага.
Онази злобна забележка за Пиер наистина я бе подразнила. Искаше да поговори с Том още сега. Двамата бяха близки. Бяха влюбени.
„Не съм някакъв трофей!“, ядно си каза тя.
От телефона се чу леко щракване и сетне гласът на Том. Тя волево се настрои за разговора; напоследък той й се струваше някак дистанциран.
— Скъпа! — Началото бе добро. — Радвам се да те чуя.
Джуди се усмихна.
— Свободна ли си за обяд?
— За теб — винаги.
— Радвам се. Трябва да поговорим за нещо важно.
Усети леко замайване. Не можа да сдържи щастливата усмивка, която разцъфна върху цялото й лице. Том щеше да й предложи да се омъжи за него. Сякаш всички онези години, в които сърцето й бе разбито, бяха заличени. Щеше да стане Джуди Масо! „Е, Софи, кралицата, е мъртва, да живее кралицата“, каза си доволно тя.
Великолепието на мига направо я зашемети. Джуди бе на седмото небе.
— Това е чудесно, скъпи — небрежно подхвърли тя.
— Защо не се качиш при мен? — предложи Том.
— Веднага идвам. Обичам те. — Тя затвори телефона и излезе от кабинета си. — Остави кафето, Кристин.
Идваше й направо да запее, когато се качи в асансьора.
Все пак имаше да мисли за толкова важни неща!