Том не бе обмислил всичко докрай. Пък и не искаше, нещо вътре в него се съпротивляваше. Точно сега бе доста опасно да се замисля. Имаше нужда да действа, за да си върне усещането за контрол. Чувстваше се като корабокрушенец, който се е вкопчил в надвиснала над океана скала, докато вълните бушуват около него; мъчеше се да се залови за каквото и да е, стига да успее да се измъкне.
Джуди влезе в кабинета му. Том й се усмихна ведро. Тя изглеждаше прекрасно и бе сексапилна както винаги. Опитното му око я огледа преценяващо. Нямаше и грам тлъстини никъде по бедрата й, никаква мека плът, с изключение на гърдите й.
Тя забеляза изучаващия му поглед и седна, като лениво протегна крака; изви леко прасци, за да му даде възможност да забележи колко са стегнати. Сърцето на Том леко забави ритъм. Джуди бе много добра, това бе вън от съмнение; съвсем истински корпоративен служител, но и много женствена. Никога досега не се бе държала неподобаващо за една дама, никога не се бе появила облечена неуместно.
За разлика от Поли.
Но сега нямаше Поли. Джуди бе именно изисканата партньорка, която мъж като него заслужаваше. Том се сепна и си каза, че трябва да престане да мисли, преди да се оплете като пате в кълчища.
— Знаеш, че се преместих да живея в замъка.
— Там е домът ти, скъпи — меко отвърна Джуди.
Много се стараеше възбудата да не проличи в гласа й.
— Искам да се пренесеш при мен.
— О, Том — въздъхна Джуди.
Това бе мигът. Щеше да й направи предложение. Всичко бе истина!
— Да… Искам да се преместиш да живееш с мен. Двамата с теб сме чудесен екип, Джуди.
За секунда настана мълчание.
— Да се преместя при теб! — произнесе бавно Джуди, като се помъчи да изрази поне малко радост. — Разбира се. Това е… Знаеш, че не бих го направила за никого другиго.
Какво, по дяволите, ставаше?
Да живее заедно с него? Беше разочарована. Но вероятно още бе много рано.
„По-добре да приема — каза си тя. — Засега“.
Изправи се от мястото си и ужасно високите й токчета придадоха на фигурата й плавни и съблазнителни извивки — тръгна към младия си любовник с леко полюляваща се походка и същевременно наперено. Именно тази премерена и дръзка сексапилност му харесваше.
— Ти си шефът — измърка тя, докато леко прокарваше пръсти през косата му. — Ти определяш правилата.
Том се ухили. Натисна бутона за вътрешна линия на телефона.
— Селин, задръж обажданията ми. И не пускай никого да влиза.
— Да, мосю — отвърна тя.
Той придърпа Джуди в скута си; очите й блестяха, а устните й бяха леко разтворени.
— Хубав тоалет — отбеляза той. — Хайде да го омачкаме.
— Надявам се, че стаята ви задоволява, мадам — каза пиколото.
— Напълно. Благодаря.
Софи пъхна банкнота от десет евро в ръката му, но човекът не си тръгна.
— Мадам дълго ли ще остане?
Тя го изгледа спокойно; алчните му очички искряха от любопитство. Несъмнено щеше да се обади на таблоидите веднага щом излезе от стаята й.
Ако да си знаменитост, означаваше именно това, тя не искаше да има нищо общо.
— Това е всичко — каза студено, — благодаря.
Той схвана острия намек и на мига се оттегли, като внимателно затвори вратата след себе си.
Софи въздъхна и огледа в апартамента, в който бе отседнала, след като бе прокудена от дома си. Определено бе доста луксозен. Имаше огромна спалня, дамска и мъжка баня, обзаведени в слонова кост и месинг, балкон с изглед към Сена, персийски килим и излишно голям букет.
Нямаше търпение да се махне оттук.
Том я мразеше. Хю бе заминал и не можеше да се свърже с него, докато бе зает с делата на имението си в Ирландия. Злобните подмятания на Катрин бяха стигнали до всички от парижкото общество. А Джуди впръскваше отровата си право в сърцето на семейството й.
Искаше й се да замине — и никога повече да не се върне в Париж.
Вдигна слушалката и набра номера. Сърцето й бе замръзнало. „Моля те, Господи, нека вдигне…“
Той отговори.
— Монфърт.
— Аз съм.
Стори й се, че усеща ленивата му усмивка през телефонната линия.
— Наистина си ти. А аз вече започвах да си мисля, че си ме забравила.
На Софи не й бе до закачки.
— Къде си, Хю?
Той усети тона й.
— Разстроена си. Какво има? Какво е станало?
Тя преглътна мъчително.
— Том разбра за нас.
— Ясно.
— Беше глупаво от моя страна да те заведа в градчето.
— Не беше глупаво — твърдо произнесе Хю. — Само ми се иска да му беше казала от самото начало. Как реагира той?
Тя се засмя измъчено.
— Ами… откъде да започна… Изгони ме от замъка. Двамата с Катрин са продали дяловете си на „Мейбъри“. Уволниха ме. А Том дойде лично да ме изхвърли от офиса.