Баба му направо сияеше. Изпълнена с неизтощима енергия и доста неуместна — според Том — радост, тя го бе развела навсякъде в родния му дом. Портретите на двамата му родители още висяха във входното фоайе, но с изключение на това мястото бе преобразено; всички следи от присъствието на майка му бяха заличени светкавично. Нямаше ги дрехите и обувките й в нейния гардероб — сега там висяха неговите костюми. Съвременните книги, които тя четеше, ги нямаше в библиотеката; градинските й ръкавици бяха махнати от килера в задната част. Катрин дори се бе разпоредила да се засадят нови растения в зимната градина. Личната спалня на майка му, която тя използваше от време на време, но никога не бе делила с баща му, сега бе приготвена за Джуди и обзаведена стилно като за гости.
Впрочем баба му бе дала да се разбере пределно ясно, че независимо от отношенията им, именно тя, Катрин, а не Джуди, е господарката на замъка.
Том осъзна, че това е единственото нещо в дните след завръщането му, което не го притесняваше. Баба му не губеше нито миг. През седмицата, след като се бяха преместили, тя бе организирала изискан прием за сто и петдесет гости — Том не се бе появявал в обществото след онова парти в парижкия му апартамент. Селест и Марго дьо Фортюни с баща им, маркизът; Жорж Татен без бременната си съпруга; мнозина други, които вече не помнеше — всички се наливаха с отбрано шампанско от избите му и не спираха да му се подмазват. Бяха поканени и избрани журналисти от светските издания, известни с умението си да угодничат пред богатите и властни хора от парижкото общество — и партито бе отразено подобаващо. Писаха доста за независимостта на Том, за великолепието на имението и блестящото бъдеще на компанията; не липсваха и ласкави коментари за впечатляващата рокля от тъмносив сатен на Катрин, както и за зашеметяващата й огърлица от брилянти.
Джуди, разбира се, не можеше да се мери с нея. Естествено, много малко жени биха могли; но докато наблюдаваше жерава, който излетя от блестящите води на езерото, победоносно грабнал в клюна си един костур, Том трябваше да признае пред себе си, че Джуди стоеше доста добре в ситуацията: не се набиваше на очи и не бе казала нищо повече от „добър вечер“ и „сигурна съм, че Том много се радва да ви види“. Не бе направила никакъв опит да се представи за домакиня. А и роклята й бе доста подходяща; от тъмносиньо кадифе и допълнена с колие с висулка от сапфир, което той й бе подарил.
Всъщност напоследък й бе подарил доста бижута. Така не му се налагаше да говори с нея.
Защото нещо определено не бе наред. Цялостното присъствие на Джуди в дома му… Той усещаше, че тя се държи доста предпазливо. Какво би искал да получи от приятелката си?
Тя беше наистина някак неспокойна. Вероятно имаше основателна причина. Едва сега за първи път си бе позволил да се замисли сериозно за положението. Не искаше да приеме, че е направил грешка, но му ставаше все по-ясно, че трябва да предприеме нещо. Джуди Дийн бе интелигентна и чаровна жена. Интригуваше го, но… не предизвикваше никакви чувства у него. Колкото и добра да беше в леглото, той се чувстваше леко отегчен; стегнатото й тяло, което отначало му се струваше толкова секси, сега незабележимо го отблъскваше. Той предпочиташе малко повече мекота у жените. Стоманената твърдост на Джуди му напомняше по доста неприятен начин за баба му…
„Каква ирония — мислеше си той. — Би трябвало аз да съм силният мъж в къщата, а все още мисля за майка си. А баба не спира да се суети около мен като квачка, която прибира пилетата си в курника вечер. И съм принуден да живея в околностите на Париж с една жена, която не желая истински и която седи начело на трапезата в дома ми.“
Скоро трябваше да слезе долу за вечеря. Джуди се бе разпоредила на готвача да приготви печен фазан със сос от кестени и захаросани орехи — едно от любимите му ястия. Сервираха го с картофено пюре и грах и с отлежало плодово вино. Всичко бе много вкусно — но колко по-приятно щеше да е, мислеше си Том, ако не се налагаше да го споделя с Джуди.
В момента тя още бе в офиса. Слава богу, така щеше да помисли на спокойствие.
Чудесно. Паркът изглеждаше много красив, окъпан в топлите лъчи на залеза. Том реши да се поразходи, имаше време, а и искаше да се разведри.
— Озърташе се, скъпа моя. — Катрин се пресегна и потупа Джуди по коляното. — Не бива да се вторачваш, нали знаеш; не е прието да показваш колко си впечатлена.