— Не съм…
Нямаше смисъл да отрича. Сините очи на старата жена бяха все така остри и я гледаха проницателно-иронично. Джуди знаеше, че са я хванали на място. Изчерви се; колко мразеше тази старица! Вярно, съюзът с нея бе изгоден, но дъртачката не пропускаше възможността да покаже на всички коя е господарката на имението.
— Къщата е много красива — измърмори тя.
— Всички истински имения имат и къща за вдовицата. — Катрин приглади дългата си пола, класически модел на „Шанел“ от туид, комбинирана със сако от същия плат, специално ушито за все още стройната й фигура; носеше кремава копринена блуза на „Живанши“ и колие от перли, големи колкото мраморни топчета, които меко блестяха върху набръчканата й кожа. — Тази тук според мен е една от най-хубавите в цяла Франция — добави самодоволно. — А скъпият ми Пиер има страхотен усет при избора на обзавеждане — добави тя.
Махна с ръка към старинните китайски тапети, към завесите от бледооранжева коприна, обточени с брокат, към безценния персийски килим в кремаво и ясносиньо, върху който бяха разположени столовете от епохата на Луи Четиринадесети и бюфета в стил Чипъндейл.
— Имаше отличен вкус — принудена бе да отвърне Джуди.
Катрин я погледна остро.
— Има, Джуди, има.
— Да се надяваме.
Потърси убежище в чашата си с кафе. Дърта кучка! Защо Катрин винаги й забиваше нож, когато споменаваше за Пиер? И организираше приеми, за да й покаже, че не тя е домакинята. Сякаш се опитваше да й внуши съвсем ясно неприятното чувство, което Джуди вече не можеше да заглуши в себе си — че тази дребна авантюра е просто „Пиер, втора част“.
Джуди живееше с Том — но не като негова съпруга. Присъстваше на приемите — но не като домакиня. Получаваше бижута като дарове — но не и годежен пръстен…
Съвсем ясно разбираше какво й намеква Катрин, по заобиколния си, но отвратително ясен начин — че Джуди не е част от семейството.
Катрин й се усмихна иронично, за да й покаже, че знае какво си мисли.
— Дали се свиква с това — с целия този лукс? — попита тя.
Вирна глава и нахално огледа античните мебели, архитектурните детайли, слугите с ливреи; икономът стоеше наблизо и се занимаваше със сребърната каничка за кафе, а дъртата говореше, сякаш човекът е някаква неодушевена вещ край камината.
— Естествено. — Катрин повдигна неодобрително едната си посребрена вежда. — Ако човек произхожда от добро семейство, съвсем не е нужно „да свиква“.
Джуди не се впечатли особено. Дори усети как частица от предишната й борбеност се пробужда — нещо, което безмилостно бе потиснала, откакто бе започнала връзката си с Том. Бе й омръзнало да се преструва на „добро момиче“. И без това, какво ли „добро“ бе видяла?
Погледна Катрин с нескрита острота и реши да поразклати леко лодката.
— И с теб ли е така? — попита тя. — Искам да кажа, от добро семейство ли си?
Катрин направи жест, който, ако бе по-млада, можеше да се определи като отмятане на глава.
— Тъй като си американка, не вярвам да успееш да го разбереш — каза тя, — но Масо е много стар френски род.
— Всички родове са стари — безцеремонно отсече Джуди. — Почват от Адам и Ева, нали?
Катрин замръзна.
— Сега ми става ясно — поде след пауза тя с опасна мекота в гласа. — Толкова приличаш на горката Софи, мила моя… обикновено момиче с обикновен произход. Не се получава нищо, когато хора от вашата класа се появяват в доброто общество. Много е несправедливо всъщност. Нямате представа как да се държите и нерядко оставате доста по-дълго, след като вече не сте желани.
— Ами ти?
Джуди възприе същия леко закачлив тон; осъзна, че дори се наслаждава на словесния им дуел. Може би Катрин намекваше, че Том вече й се е наситил. Всъщност тя подозираше, че на него му е дошло до гуша от баба му, в крайна сметка тя не можеше да го топли в леглото.
Докато обмисляше това, отново се появи онова противно усещане: репликата на Франсоаз за Пиер… за бащата и сина. Но Джуди нямаше намерение да се задълбочава точно сега. Повтори си, че обича Том. И ако изиграеше правилно картите си, някой ден домът му щеше да бъде и неин. Щеше да седи в позлатения стол на Катрин и прислугата да се суети около нея.
— Ами ти, Катрин? Какъв е твоят произход? Не си Масо по рождение, нали?
Катрин Масо се вторачи в американката, която седеше насреща й хладнокръвна и нахална до безобразие — с бижута, подарени й от Том, проблясващи неуместно на китките и ушите й. Направо се задуши. Типична дръзка повлекана от Ню Йорк, помисли си гневно.