Колкото и да й харесваше мястото тук, много повече харесваше мъжа до себе си. Хю изобщо не приличаше на Пиер. Сега, от разстоянието на годините, властната му природа, или поне онова, което тя бе смятала за властност, й се струваше дребнаво и жалко психологическо манипулиране. Срамуваше се, че някога е била впечатлена от него. Пиер й бе изневерявал, обичаше да властва над хората, а всъщност бе слаб. Хю бе истински мъж. Мъж-воин, който действително се бе сражавал за страната си. Веднъж бе свалил ризата си пред нея, след като се бе подхлъзнал на един камък и бе паднал в потока, и Софи бе видяла белезите му.
Бе зърнала и мускулестите му гърди и силни ръце, както и тъмните косъмчета по тялото му. И й се бе приискало да види и останалото.
Хю. Приятел, защитник, довереник. Но и мъжът за нея. Софи копнееше физически за него, така както не й се бе случвало досега. Нито с Пиер, още по-малко пък с Грегоар. С тях двамата единствено бе искала да бъде желана.
Хю не бе просто огледало, в което да се оглежда суетно. Беше толкова невероятен, толкова уверен в себе си, зашеметяващо мъжествен. Бе я целунал така, сякаш му принадлежи. През онази първа нощ. Софи се страхуваше да го целуне отново — заради онова, което би могло да последва. Сега, след като го познаваше вече по-добре, тя бе опознала и самата себе си. Ако започнеше да го целува, нямаше да може да спре никога.
— Става студено — обади се Хю.
— Няма нищо. — Софи обви ръце около тялото си. — На мен ми е достатъчно топло.
Беше вярно. Вървяха сред ниски храсталаци по пътечка през гората, която водеше от селото към замъка. Невероятна красота — ясен, тис, борове и дъб — смесена гора, позлатена от есенните огньове. Въпреки това тя почти не забелязваше околността. Бяха ходили да обядват в селото в бара; Хю си бе поръчал свински пържоли с гарнитура от печен пащърнак, а Софи бе похапнала задушени миди с чаша вино — не помнеше да е яла по-вкусно нещо. Хю бе предложил да се върнат обратно пеша.
Бавна, дълга и приятна разходка. Софи бе направо замаяна от любов. Беше прекрасно — винаги бе копняла за това и вече бе престанала да вярва, че съществува. Желанието й бе толкова силно, че подкосяваше краката й и все пак всичко й бе толкова познато — имаше усещането, че той винаги е бил до нея, и се молеше на Бога никога да не я напусне.
Беше като опиянение. Бе влюбена до уши.
— Хю. — Софи поспря до една полянка с папрат. — Мога ли да бъда откровена с теб?
Опита се да прозвучи небрежно, но Монфърт веднага усети настроението й. Закова се на място и я хвана за ръка.
— Разбира се — каза й нежно със спокоен тон. — Какво има?
— Става дума за нас.
— Притесняваш се, че не си се чула с Том, и те безпокои мнението му ли? Мога аз да поговоря с него, ако искаш.
— Не, не става дума за Том. — Представата как Хю се обажда в замъка направо я развесели. — Пък и не мисля, че би било добра идея.
— Все някога трябва да се срещна с него.
— Ами, разбираш ли, говоря за друго. — Софи се изчерви и се почувства глупаво. — Заради религията ми.
— Какво?
— Религията ми. — Тя се вторачи в обувките си. — Не мога да спя с теб.
Хю спря и повдигна вежда.
— Е, това е нещо сериозно. Да не би да си дала обет за целомъдрие? Или се каниш да влизаш в манастир?
Софи се размърда притеснено.
— Знаеш какво имам предвид. Просто… мина цял месец…
— Броя дните. Бъди сигурна.
Черните му очи обходиха преценяващо тялото й; Софи се изчерви, сякаш тесните й джинси и пуловерът бяха прозрачни.
— Просто не искам да си мислиш, че те дразня нарочно. Или… че те подвеждам.
— Никакъв секс преди брака.
Тя кимна.
Той извърна поглед.
— Разбирам. Хайде, Софи, да се връщаме, преди да настинеш.
Хю тръгна през гората. И тя усети как стомахът й се свива. Значи това беше, каза си Софи. Това е краят. Той я желаеше от първия ден. Но нямаше да чака вечно.
„Всичко свърши“, помисли си тя. Вдигна с мъка ботушите си и се затътри след него, решена да не допусне Хю да види сълзите й.
Хю никога не се бе смятал за добър актьор. Можеше да запази самообладание и да не издава емоциите си както по време на битка, така и в бизнеса — но май само толкова. Точно сега единственото, което искаше, бе да се отдалечи от Софи. На достатъчно разстояние, че тя да не отгатне намеренията му.
Когато се върнаха в замъка, той я целуна сдържано по бузата и я помоли да го извини.
— Трябва да свърша нещо в Корк — проклети застраховки. Мислиш ли, че можеш да останеш сама за известно време?
Лицето й бе помръкнало, но тя се опита да се усмихне.
— Не се притеснявай за мен — каза му. — По средата съм на една много увлекателна книга.