— Две, ако броиш и чичото на Пиер. Нали е бил бижутер?
— Бижутер и часовникар, но да имаш скромно ателие на левия бряг на Сена през шейсетте години, съвсем не означава да основеш империя. Преди Пиер да съгради „Масо“, не е имало нищо.
— Да. Този човек явно е бил голям измамник, но определено е разбирал от бижута — призна Хю. — И е притежавал изключително безскрупулен стил в бизнеса. Не мога да го отрека.
— И щом той е създал „Дом Масо“ само за едно поколение… — Софи леко се плъзна и стана от шезлонга, след което започна да крачи из стаята. Представляваше великолепна гледка и той й се наслаждаваше — коприната обгръщаше нежно стройното й тяло, а очите й искряха от вълнение, докато ръцете й жестикулираха. — Тогава защо да не го направи и друг? Не може ли друг да постигне същото? Защо да не бъдем ние?
— Да основем собствена фирма за бижута?
— „Дом Монфърт“. Защо не? Явно буквата „М“ е на мода сред скъпоценностите напоследък. — Шегуваше се, но той забеляза също, че е обмисляла това и говори напълно сериозно. Софи се приближи отново до него и сграбчи ръцете му.
— Виж, Хю. — Беше напрегната. — Ти си прекрасен бизнесмен. Постигнал си невероятни успехи. Можеш да вземеш заем. Сигурна съм, че инвеститорите ще се надпреварват да ти дадат парите си. А моето парти и проектът ми за преобразяване на магазините ме окуражиха, получиха добри отзиви в пресата. Бих могла да се заема с дизайна на салоните на новата компания.
Хю се засмя.
— Мислиш, че идеята е глупава?
— Съвсем не. Смея се, защото и аз се канех да ти предложа същото.
Тя засия.
— Наистина ли искаш? Да направиш нова компания заедно с мен?
— Със сигурност. — Той я притегли по-близо и я целуна. — Компания. Семейство. Цял един живот. Искам всичко.
Четиридесет и трета глава
Джуди имаше план. Много прост.
Да покаже на Том Масо какво означава истинско забавление.
Да го накара толкова да се забавлява с нея, че да забрави напълно за онази малка студентка. Бе от изобретателните жени — и в леглото, и извън него; изненадваше го полугола в офиса му, а също и на задната седалка на просторната лимузина, плуваха голи в езерото… А нощите му запълваше с най-доброто, което можеше да предложи Париж — най-добрите нови ресторанти, най-нашумелите изложби, най-хубавите шоу програми. Би го замъкнала и в „Дисниленд“, ако сметнеше, че ще има някаква полза. Бе го накарала да отскочат за един ден на покупки в Рим, а веднъж частният самолет на компанията ги бе откарал на вечеря в Гибралтар.
Планът й работеше отлично. Джуди му предлагаше зашеметяващо количество излети, секс, храна, че дори и дрехите й — всеки ден бе различна жена. Като проклетата Мадона. Възрастта не би могла да попречи на безкрайните й възможности, ако зависеше само от нея. Ставаше в шест, преди него, всеки ден, и тренираше като луда.
Ако имаше повторение на ужасния телефонен разговор с Поли, то Джуди не бе чула за него. А дори и Катрин не й се пречкаше толкова, защото двамата с Том рядко оставаха в замъка. Нека дъртата вещица да си вечеря сама в нейната къща и да остави Джуди на мира. Старият иконом да й прави компания!
Но… определено бе изморително.
В един момент Джуди изпита безкрайна умора. Може би ако си дадеше почивка поне за една нощ…
Набра мобилния номер на Том.
— Том на телефона — каза той на френски.
За миг тя си даде сметка, че не изпитва радостна тръпка да чуе гласа му. Не беше като с Пиер.
— Скъпи, извинявай. Налага се да отменим срещата си довечера.
— Защо, какво има?
Не звучеше разстроен. Не бе сигурна дали това е добър знак за нея или лош.
— Много неща; доста работа имах и мисля, че съм малко изморена. Нали разбираш. Мислех да изляза на питие с момичетата. — Това бе нагла лъжа, тъй като всички я мразеха. — А може да се отбия за един масаж. Много ли ще ти бъде неприятно?
— Съвсем не. Забавлявай се. Ще се видим по-късно.
— Какво ще правиш ти тази вечер?
В гласа й се появи треперлива нотка; по дяволите, мразеше да хленчи.
— Не знам — небрежно отвърна Том. — Може да почета книга. Ще звънна на стари приятели от университета. Изгубил съм връзка с тях, ще бъде хубаво да понаваксаме.
Стомахът й се сви на топка. По-добре да не бе питала.
— Мисля, че идеята е страхотна! — престорено весело каза тя. — Само гледай да си починеш добре. По-късно ще имаш нужда от много енергия.
— Ненаситна си — засмя се той.
— Винаги — отвърна тя.
Том затвори. Джуди чу щракването и свободния сигнал на линията, после бавно остави слушалката. Огледа кабинета си. Имаше да върши доста работа, но нямаше никакво желание. Чувстваше се зле. Спусна плътно щорите на вратата и нещастно се сви на кълбо на дивана.