Выбрать главу

— Би било чудесно — ободри се Том.

Не му се искаше да се среща с Монфърт, още по-малко в собствения му дом. А и не мислеше, че може да отдели време, за да се откъсне задълго от „Дом Масо“ и кризата, в която в момента бяха затънали продажбите.

— Тогава ще дойда още утре. — Долови леко колебание от нейна страна. — Том, имам една новина. Мислиш ли, че можеш да я приемеш спокойно?

Той се засмя въпреки волята си.

— О, мамо… явно е нещо лошо, нали?

— Сигурно ще си помислиш така отначало. Но ми обещай да не реагираш прибързано.

Едва ли можеше да й откаже.

— Добре.

— Прекарах цял месец тук с Хю. Ние… ние се обичаме, скъпи. Снощи той ми предложи да се оженим.

— И ти си приела.

— Да.

— И кога щеше да ми кажеш?

— Исках да ми се обадиш. Ако не беше го направил, аз щях да те потърся след ден-два.

Радостта му отпреди минути постепенно заглъхна. Том се замисли за баща си и усети как огромна тъмна вълна на отчаяние се надига от нищото и заплашва да го погълне целия. Хладен ветрец повя в градината и той потрепери.

— Не мога да го приема, мамо.

— Разбирам те. Но все някога ще стане.

— Може би не бива да идваш точно сега.

— О, Том!

Усети разочарованието в гласа й. Вътрешно се разкъсваше.

— Виж — не искам да излизаш с този човек, а още по-малко — да се омъжваш за него. Още се надявам, че татко може да е жив.

— Миличък…

— Няма да обсъждаме това сега. Но съм сигурен в едно. Дори и ако се омъжиш за него, аз пак ще те обичам. Ти винаги ще си моята майка. И двамата с теб ще се срещнем скоро. Просто… просто не веднага. — Една сълза се търкулна по бузата му и Том я избърса ядосано, доволен, че поне е сам. — Така става ли? — попита с преувеличена сериозност. Не искаше майка му да чуе, че гласът му трепери.

— Да — отвърна тя уморено. — Да, съкровище, скъпи мой. Така е добре, засега. Обичам те, Том.

— И аз, мамо — каза той и затвори.

После отпусна глава върху дланите си и се почувства безкрайно самотен.

* * *

Джуди въздъхна облекчено. Беше дълъг и тежък ден и се радваше, че наближава дългата алея на замъка. Последните златни листа на дъбовете падаха на земята; настъпваше истинската зима и тя с нетърпение очакваше да се пъхне в топлата вана и след това да седне пред буйния огън на камината в салона.

Том бе изключително внимателен и любезен напоследък. У нея постепенно се зараждаше плаха надежда. Всички унижения щяха да бъдат напълно оправдани, ако в крайна сметка можеше да добие статута на съпруга на Том Масо.

Позволи си да се наслади на това сладко видение, докато гумите на поршето й скърцаха върху чакълената алея. Да, просто перфектно. По този начин щеше да си отмъсти на всички. Щеше да се омъжи за сина и да му отнеме контрола над бизнеса — с Том можеше лесно да се справи. След като мине меденият месец, щеше да се заеме и с всички делови въпроси, без никакви проблеми.

А онази дърта вещица Катрин нека да скърца със зъби; и бездруго скоро щеше да е в гроба.

Край на униженията. Нямаше вече да бъде от губещата страна в любовта.

Бе й дошло до гуша от второто място.

„Ще го направя — закани се тя мислено. — Ще го накарам да ми предложи брак. Още тази нощ“.

Изкачи стъпалата на верандата и масивната орехова врата се отвори пред нея; онзи стар иконом, чието име все забравяше, й се поклони леко.

— Добър вечер, мадам — поздрави той на отличен английски.

Тя му кимна сдържано. Да, точно такъв трябваше да бъде животът й.

— Мосю Масо ви очаква в салона, мадам. Помоли да ви предам, че очаква да се присъедините към него за коктейл.

Колко мило. Джуди благоволи да се обърне и се усмихна на човека.

— О, благодаря — каза любезно.

Обикновено не разговаряше с персонала. Все пак бяха много под нивото й. Но сега направи изключение заради добрата новина.

Прекоси мраморното фоайе, поспря за миг, за да оправи леко новата си прическа; бе похарчила петдесет евро за измиване и изсушаване в „Жан Филип“, най-нашумелия в момента моден салон в Париж, и определено си струваше. След особено тежък ден в офиса винаги се отбиваше там. Искаше да изглежда перфектно пред Том, в най-добрата си форма, всяка вечер. Без изключения.

Огледалото в колата я бе уверило в добрия й външен вид на път за вкъщи; червилото й бе в много секси нюанс на огненочервеното, ноктите й бяха в същия тон, както й дръзката червена рокля, допълнена с черни високи обувки на „Маноло Бланик“ и масивна златна гривна от колекцията на „Мейбъри“. Тъмната й коса леко се подвиваше навътре на шията й. Джуди леко я тръсна и натисна месинговата дръжка на вратата.

О! Прекрасно.