Всичко вътре бе като в мечтите й. В камината гореше буен огън, който пращеше и пропукваше зад решетките; завесите от старинна златиста коприна, обточени със златни нишки, бяха плътно спуснати, за да не влиза студ; а сенките на мебелите танцуваха по стените, покрити с плътни лавици с книги.
Том стоеше до полираната махагонова маса. Върху нея бяха наредени кристални кани и чаши, сребърна кофичка с лед, както и съдинки с резенчета зелен лимон.
Ужасно много приличаше на Пиер. И все пак не бе същият. Беше прекалено млад и прекалено незрял. С него Джуди не успяваше да получи удоволствие в леглото; той не можеше да я възбуди като Пиер. О, наистина, на вид изглеждаше като него, но му липсваха вътрешният плам; властният маниер и пълният контрол. Като младо момиче и безумно влюбено в любовника си, Джуди се бе възхищавала на Пиер Масо, учила се бе от него и той можеше да я накара да направи каквото си пожелае. Сега с Том тя бе тази, която владее положението, тя определяше правилата.
Не беше вълнуващ секс. Не беше и любов. Беше като противно сладък ликьор в замяна на истинското бургундско вино. Том никога нямаше да я накара да забрави къде се намира.
Но все пак той беше Масо. Богатството бе негово. Замъкът. Бижутата. Фамилното име…
И последните следи от напрежение се изпариха от тялото й. Отправи му подканяща усмивка.
— Здравей, Том — поздрави го провлачено. — Едно питие би ми се отразило чудесно. Сякаш четеш мислите ми, скъпи. — Запъти се уверено към него. — Беше тежък ден. Не мога да понасям тези ужасни хора.
Тръсна глава, за да покаже в най-добра светлина новата си бухнала прическа; в салона я бяха направили да изглежда като в реклама за шампоан.
— Съжалявам. — Той звучеше леко притеснен и изведнъж я прониза силно предчувствие. Нима щеше да й направи предложение? — Какво ще пиеш?
— Не искам алкохол, само малко сок.
Тя подаде връхчето на езика си и облиза устни.
Той мълчаливо й наля от прясно изцедения портокалов сок; плодовете се отглеждаха в оранжерията на имението и бяха с изключителен вкус. Джуди пое чашата с благодарност и леко я чукна в неговата чаша с уиски.
— Тост — обяви тя, — да пием за…
— Джуди, почакай. — Том се озърна към вратата. — Затворено ли е?
— Напълно. — Тя му намигна. — Тук сме съвсем сами. Защо, да не би да си намислил да пробваме как е в тази стая? Мисля, че вече сме го правили почти навсякъде другаде…
Том преглътна.
— Да… и беше чудесно. Аз обаче имам да ти казвам нещо.
О, по дяволите. Щеше да го направи.
Джуди не можа да сдържи усмивката си, макар много да се стараеше.
— Продължавай, Том — насърчи го тя. — Казвай, скъпи.
— Джуди… ти си прекрасен човек — започна Том. — И двамата много се забавлявахме. И аз… държа на теб. — Последното не бе съвсем вярно, но беше благородна лъжа. — Но връзката ни не върви. Мисля, че за доброто и на двама ни трябва да скъсаме. Трябва да се изнесеш оттук, затова, ако искаш, ще помоля персонала да опакова багажа ти. — Той продължи неумолимо. — Просто не е честно да ти губя повече времето.
Джуди го гледаше с такова изумление, примесено с ярост, каквато той не си бе представял, че може да съществува.
— Съжалявам — завърши той неубедително.
Тя плисна сока в лицето му. Той се разля по ризата му; очите му смъдяха.
— Проклето копеле — изруга Джуди. — Същия си като баща си.
— Не намесвай баща ми — хладно отсече той.
Джуди се засмя пискливо и леко налудничаво.
— Значи така? — настървено продължи тя. — Това ли получавам? Шест месеца спя с недодялан малък пикльо, а после ми благодарят любезно и ме отпращат, така ли? Да се изнеса от къщата, без нищо?
— Не всички връзки завършват с брак. Знаеш го.
Поне не бе предположил, че очаква да й се плати.
— Знам само, че ти вярвах! Знам, че ме помоли да се преместя да живея тук! Смятах, че това означава нещо.
— Означава, че ми беше приятно в компанията ти.
— О, разбира се. — Тя се засмя горчиво. — Търсел си удобството. Да имаш жена подръка. А сега, когато си мислиш, че нямаш нужда от мен, съм вън от играта. На боклука.
— Нека се държим като зрели хора, Джуди.
— Зрели хора? Разглезен и нагъл хлапак си ти. Продаде „Масо“ за нищо. Ти не си като баща си! Ти си само едно нещастно и бледо негово копие, това си ти. Нямаш нито хъс, нито смелост.
Думите й го засегнаха.
— Отново ще те помоля да не намесваш баща ми — изрече той с равен глас. — Ти едва си го познавала. Нямаш право да говориш за него, Джуди. Не си член на семейството.
Последните му думи я накараха да се разкрещи. Чу собствения си глас — изтънял и писклив. Но вече не я интересуваше нищо. Виждаше единствено Том — така приличащ на Пиер — който я отхвърля, отритва я и я унижава.