Тайничко вътре в себе си бащата трябваше да признае, че „принцеса“ и „красива“ са малко прекалено силни думи в случая. Но Од наистина се бе променила. През зимата, в която Пьотр бе дошъл да живее при тях, тя бе разцъфнала под погледите му, пълни със скрит интерес. Бе изгубила обичайния си апетит и бе започнала да проявява известен интерес към роклите и грима. Стараеше се да се включва в разговорите и говореше с видим ентусиазъм. Понякога наивната й глуповатост караше Свен да се срамува, например веднъж бе казала, че Русия се е присъединила към нацистите в последната световна война. Таша не сдържаше язвителните си реплики. Но Пьотр никога не й се подиграваше; дори и когато всички останали едва прикриваха усмивките си.
Свен намираше оправдания за раздразнителното поведение на Таша. Беше минала през толкова много. И му бе довела Пьотр — наистина, блед, слаб и без пукната пара в джоба, но за Свен той бе като принца от приказките.
Од се бе променила видимо. Бе отслабнала, бе ведра, приказлива и често се смееше. Веднъж през пролетта, когато бе излязла навън с новата рокля, която Мариан бе поръчала от Франция, бе забелязал няколко местни момчета да подсвиркват подире й. Той ги нахока, но вътрешно изпита радост. Е, дъщеря му не се бе превърнала с вълшебна пръчица в умна и красива девойка, но все пак беше едно съвсем нормално на вид момиче.
Само на това се бе надявал.
А толкова дълго чаканият му бъдещ зет притежаваше и други изненадващи качества. В замяна на леглото и храната, които щедро му предоставиха, той бе предложил да помага на Свен в бизнеса. И само за няколко месеца го преобрази напълно. През цялата зима този младеж не бе спрял да звъни по телефоните. Свърза се с нови клиенти, уреди сериозни отстъпки за доставките, дори успя да откупи бизнеса на Гутмонд Еджилсон — а той отдавна бе като трън в петата на Свен. Появиха се нови клиенти и поръчки. Пьотр бе безскрупулен и жесток в преговорите и Свен му отстъпваше, когато трябваше да се действа от позиция на силата. Това се оказа добър ход — спечели доста пари и се канеше да си купи хубава къща в нов квартал, по-близо до Хелзинки. Еспу вече бе тясна територия за Свен.
Разбира се, плащаше добре на Пьотр, но освен за нови костюми и обувки той не харчеше нищо. Искал да има собствен дом, така бе казал на тъста си. Да може да издържа семейството си. Последното бе заявил, докато гледаше влюбено Од, която също го гледаше с обожание.
Когато обявиха официално годежа си, Свен с гордост връчи зестрата на дъщеря си. Десет хиляди американски долара. Солидна сума, с която дъщеря му можеше да живее охолно. Од плесна с ръце и викна от радост, а Пьотр му стисна ръка едновременно със сърдечно и сериозно изражение и го увери, че това ще бъде основата на всичко, което ще постигне по-нататък в живота си. Каза, че съдбата му е предначертала велики дела. Свен не се съмняваше.
Сега гледаше дъщеря си, облечена в дълга бяла рокля, фигурата й бе нормална и дори съвсем не пухкава — с къс бял воал и блестяща тиара в косата, и се усмихваше. Мислеше си, че едва ли някога ще я види отново толкова хубава.
И се оказа прав.
Ожениха се в църквата „Свети Стефан“, лутеранския храм, който Свен посещаваше от време на време; присъстваше цялото семейство, както и неколцина познати от бизнеса. Од стискаше малък букет червени рози — прекрасни оранжерийни цветя, внесени чак от Южна Европа, но тя заслужаваше най-доброто. Пьотр беше в строг тъмен костюм. Бе помолил Наташа да им бъде кума. Тя бе много красива в тясната си червена рокля и тъмна коса, вдигната на висок кок, но на Свен му се струваше, че изглежда остаряла и измъчена — имаше нещо чуждо и плашещо в изражението й. За разлика от Од, тя държеше букет бели рози и Свен забеляза колко силно стиска бодливите им стъбълца, така че малки капчици кръв бяха избили по бледите й пръсти. Когато свещеникът подкани Пьотр да целуне Од, му се стори, че Таша залитна леко. Дали мислеше за съпруга си? Или пък това бе чувство на облекчение, че смешната й неугледна племенница най-сетне си е намерила мъж?
Мина му през ум и ужасната мисъл, че Таша може би ревнува. Всъщност едва ли можеше да е вярно. Никога не бе казала и дума. А освен това, както бе изтъкнал и Пьотр, той бе прекалено млад за нея. Ако тя някога се омъжеше отново, щеше да е за някой солиден човек горе-долу на нейната възраст.
При тази мисъл Свен се успокояваше.
Само седмица по-късно Пьотр заяви по време на вечеря, че има важна новина.
— Време е ние да тръгваме. Двамата с Од ще живеем във Франция. Всяко семейство трябва да бъде самостоятелно. Сигурен съм, че и вие смятате, че е време да се разделим.