Опитваше се да не вини нито Джуди, нито Катрин. Негова бе отговорността да се погрижи за почтеността на сделката. Само той бе виновен и никой друг. Джуди нямаше дял в компанията, а баба му бе просто една стара дама.
Но колко много бе сбъркала и тя!
Том вдигна слушалката и набра номера в дома на баба си. Отговори му Фобер, старият й иконом.
— Здравейте — каза той.
— Обажда се мосю Масо. Мадам Масо вкъщи ли е?
— Да, мосю.
— Можете да ме очаквате след няколко минути.
— Отлично, мосю.
Щеше да посети баба си и да пие чай с нея. Защо не? Нямаше с кого другиго да поговори.
— Том, скъпото ми момче. — Катрин се приближи към него с царствена походка; той се притесняваше, че тя има старо навяхване на тазобедрената кост и ходенето може да й причинява болка, но в движенията й нямаше и следа от страдание. Беше елегантна както винаги, в дълга рокля от тъмнозелена коприна, наниз от перли и прекрасен индийски изумруд на лявата китка. Обгърна го познатото ухание на пудра и нейния специален парфюм с аромат на теменужки. — Колко се радвам да те видя. Чай? Сладкиш?
— Малко кафе.
Не му беше до никакви малки удоволствия, но Катрин би се почувствала засегната, ако не може да му предложи грижите си.
Тя направи знак на Фобер и икономът се оттегли.
— Не те виждам често напоследък — с лек укор го погледна тя. — Не бива да оставяш сама една стара жена. Ти си единствената ми опора, както знаеш.
— Но нали имаш толкова много приятели в Париж?
Знаеше, че баба му има гости почти всеки ден през седмицата. Въпреки възрастта си тя бе важна особа в парижкото добро общество; седеше у дома като същинска кралица и приемаше ласкателствата на почитателите си.
— Не са истински приятели. — Катрин разгъна рязко малкото си ветрило от слонова кост, което лежеше на махагонова масичка до дивана й, и започна да си вее. — Знаеш, че нямам истински приятели.
— Би ли могъл някой да каже кой приятел е верен?
Том се замисли за Поли. Не бе говорил с нея от онзи ден под върбата.
— Как си, скъпи? — угрижено го погледна баба му.
— Добре съм, наистина. — Той се поколеба, тъй като не бе сигурен доколко можеше да я натовари с проблемите си. — Знаеш ли, бабо, положението на компанията никак не е розово.
— Компанията на Пиер ще оцелее — самодоволно заяви Катрин. — Прекалено много се тревожиш.
— Може би ще оцелее…
— Какво искаш да кажеш, скъпи? — попита тя и воднистите й сини очи се вторачиха в лицето му.
— Направихме лоша сделка, бабо. Когато продадохме дяловете си. Уволниха ме и сега досъсипват компанията. Акциите ни са спаднали. — Той замълча за миг. — Всъщност положението е доста сериозно.
За миг по лицето й премина сянка на загриженост.
— Все още сме богати, нали?
Том кимна.
— За момента да.
— Тази къща е на баща ти.
— Моя е — поправи я той.
— Скъпи. — Чертите на лицето й се оживиха от раздразнението и Том забеляза следите от някогашната й красота. — Мисля, че се бяхме разбрали, че баща ти е още жив. Не искам да чувам обратното в моята къща.
Том също се подразни. Чула ли бе изобщо, че е уволнен? Явно се интересуваше само от състоянието на попечителския си фонд.
— Технически погледнато, къщата е моя — повтори внимателно той. — Не знам как да се изразя, бабо. Започвам да си мисля, че мама е била права. Както беше права и за всичко, което направи в компанията. — Въздъхна. — Определено не забърка такава каша, каквато сътворих аз.
— Майка ти не разбира нищо нито от семейство, нито от бизнес. — Катрин отмахна сопнато кичур от косата си. — Именно тя се отказа от Пиер. А сега май те е настроила против всички.
— Моля те, бабо — възрази той. — Не съм говорил с майка си повече от месец. Сам стигнах до този извод. Всеки, който погледне финансовия отчет на компанията, ще види същото.
— Бизнес! — намръщи се Катрин. — Майка ти е обикновена домакиня. Бизнесът е стихията на Пиер. Тя само успя да се изложи.
— Напротив. — Том вече усещаше, че започва да се ядосва. Баба му не биваше да говори така… злобно, не намираше друга дума за тона й. — Между другото, в момента майка ми е започнала нов бизнес и се справя отлично. Дори по-добре и от „Дом Масо“. Тя има вроден усет за бижута.
— На Пиер никак няма да му хареса.
— Бабо, баща ми го няма!
— Тя още ли живее с онзи мъж? — рязко попита Катрин.
Том се поколеба. От една страна, не му се нравеше, че Хю е с майка му. Вероятно никога нямаше и да му хареса. Беше смущаващо да мислиш за родителите си, увлечени в романтична връзка. Но злъчният тон на Катрин Масо го предизвика да я защити.