— Бабо — спокойно каза той, — ще те помоля да не използваш такъв тон, когато говориш за майка ми. По закон тя е вдовица и е сгодена за Монфърт. Може и да имаме различия помежду си, но все още сме едно семейство, нали така!
Последва кратко мълчание.
— Разбира се, скъпи.
Баба му говореше кротко, но Том остана нащрек. Сега забелязваше някои нюанси, които му бяха убягвали по-рано. Напрежението в гласа й. Отклоняването на погледа й.
— И като стана дума за семейство — ведро продължи Катрин, — кога можем да очакваме официалното приемане на новата мадам Масо?
— Какво имаш предвид? — попита той.
— Ами, Джуди, разбира се, скъпи. — Катрин се усмихна. — Изборът ти определено е… смел. Тя е доста по-възрастна от теб, така че децата може да се окажат проблем. И няма добра репутация в парижкото общество, не е от известно семейство, няма никакво положение. „Работещо момиче“, мисля, че така ги наричат.
— Така наричат проститутките.
— Наистина ли? — провлачено възкликна баба му. — Сигурно изразът е друг, предполагам.
— Жена с кариера.
— Но май кариерата й не се развива много добре. Всъщност, ако съдя по думите на приятелите си, скъпи, тя си позволява да говори лоши неща за теб пред вестниците и по радиото. Казват ми, че подкрепяла уволнението ти.
— Работата й е в отдел „Връзки с обществеността“ в „Масо“. — Той погледна остро Катрин. — Мислех, че не знаеш, че съм уволнен.
Отново миг пауза.
— Разбира се, че знам, скъпи, казах ти колко съм шокирана. Наистина трябва да ме слушаш, Том. — Отклони поглед отново. — Но вероятно така е по-добре. Впрочем аз смятам, че ти не беше най-подходящият човек за ръководството на компанията.
Той примигна.
— Какво искаш да кажеш?
Фобер се появи със сребърната кана за кафе; Том се облегна в креслото и изчака да му поднесат кафето. Очите му не се отклониха от лицето на баба му. Обмисляше думите й и мислите му никак не бяха приятни.
— Благодаря — кимна той на възрастния човек.
Фобер го погледна леко изненадан, а Катрин — неодобрително.
— Не бива да благодариш на някого само защото изпълнява задълженията си — сопна се тя.
Том се засрами от репликата й. Погледна извинително Фобер.
— Същият си като майка си — ядно продължи Катрин. После леко потръпна и сякаш се стегна. — Джуди… тъкмо говорехме за Джуди, нали? Тя е много различна от Софи според мен. Двете разбират ли се?
Том не можеше да проумее защо в забележката й имаше престорена невинност. Каза си, че трябва да се махне оттук. Да излезе навън. Да помисли спокойно.
— Няма да се женя за Джуди, бабо — с равен глас отсече той.
Катрин се усмихна и за пръв път, откакто бе дошъл, Том реши, че усмивката й е искрена.
— Мисля, че решението ти е мъдро, Томас — каза му кротко. — Несъмнено госпожица Дийн е интересна личност… и вероятно е била забавна. Но определено не е подходяща за теб.
Той се изправи.
— Благодаря за кафето, бабо. Трябва да тръгвам.
— Скъпи. — Катрин не помръдна от мястото си. Том отиде до нея, наведе се и я целуна по бузата; забеляза внимателно нанесения руж върху изтънялата й суха кожа. — Ела пак, по-скоро. Не бива да ме отбягваш — укори го тя. — Ние сме семейство.
— Да. — Той се изправи. — Всички трябва да го помним. Заминавам за Англия за няколко дни, искам да се срещна с майка си.
Катрин стана от мястото си.
— При Хю Монфърт. Врага на баща ти.
— Майка ми твърди, че той не е бил враг на татко. Щом тя ще се омъжва за него, мисля, че му дължа поне възможността да обясни какво е било.
— Нищо не му дължиш. — Катрин презрително стисна устни. — Не мога да повярвам, Том.
Той остана безизразен.
— Решил съм да се сдобря с майка си. Ще се срещна с Монфърт и сам ще го попитам за всичко.
— Ясно.
Катрин го гледаше ядно и той забеляза силния й гняв. Гняв… но и още нещо. Омраза.
Остана шокиран. Сякаш пред очите му се бе вдигнала завеса; той знаеше какво означава този поглед.
— И ти като майка си предаваш Пиер — рязко заяви Катрин. — Винаги съм знаела, че накрая ще свърши така.
— Не знаеш какво приказваш — студено отвърна Том. — Разбирам, че татко е твой син, бабо. Но той е и мой баща. Няма на света човек, който да го обича повече от мен. Никой не го е предавал.
Катрин извърна глава.
— Моля те, напусни къщата ми — каза тя.
— Тръгвам си. — Том й се поклони сковано. — И ще те очаквам на вечеря скоро, когато майка ми дойде на гости. Няма да позволя семейството да бъде разделено по този начин. Трябва да се срещнеш с нея, бабо, ако искаш да продължиш да живееш в имението. Тук е домът и на майка ми.