Масо кимна.
— Разбирам защо си искал да превземеш „Масо“.
— Мога само да те уверя, че не съм си позволявал личните чувства да ми влияят в бизнеса. Чувал съм да ме описват като робот. — Хю леко се усмихна. — Донякъде може и да е било вярно, докато не срещнах майка ти.
— Каза, че не си си позволявал — изтъкна Том.
— О! Забеляза го, значи. Да, признавам, че наистина не съм си позволявал личното да се намесва в бизнеса ми. Но сега отчасти, дори съществено, съм мотивиран именно от личните си желания.
Момчето се скова.
— В какъв смисъл?
— Искам да постигна пълното разоряване на господин Питър Стоктън.
Том се засмя сърдечно.
— О, значи имаме нещо общо — каза той.
Хю изпита облекчение, но се постара да го прикрие.
— И на мосю Грегоар Лазар. Първото е заради самия мен, а второто — заради майка ти. — Той замълча за миг. — И заради теб. Софи смята, че двамата са заговорничили, за да те измамят и да те лишат от наследството ти. А също и че си бил подведен от лоши съветници.
За негова изненада при тези думи очите на момчето се замъглиха и то бързо се извърна, като се опита да прикрие смущението си с покашляне.
— И така може да се каже.
Том направи крачка напред и подаде ръка на Хю; Монфърт я стисна с удоволствие.
— Ако нараниш майка ми, ще те убия.
Младежът го погледна изпитателно в очите.
Хю кимна. Представата как това недозряло хлапе може да убие него — закоравял в битки войник, бе доста забавна, но се възхити на смелостта му.
— Знаеш, че сватбата ни ще се състои съвсем скоро.
— Защо, мислиш, че съм тук?
Хю отново се изненада. Може би все пак имаше Господ. Молитвите му — ако можеха да се нарекат такива, всички негови съкровени надежди — се бяха изпълнили. Том беше тук, държеше се разумно и вече нямаше нищо, което да помрачи щастието на Софи.
— За да видиш майка си, надявам се. Ще тръгваме ли?
Том се усмихна напрегнато, но и това бе достатъчно за Хю.
— След теб — каза той.
Слязоха от таксито на площад „Сийкорт“. Хю и Софи временно се бяха преместили да живеят в градската му къща. Лондон бе идеалното място за координация на бизнеса и им се стори по-удобно да бъдат тук, отколкото в Ню Йорк. Хю не искаше Софи да остава в Париж. Не и докато всички вестници там публикуваха всевъзможни клюки за Том.
— Истински дом на джентълмен — отбеляза Том Масо.
— Благодаря ти.
Монфърт вътрешно се засмя на арогантността на младежа. Разкошната къща в стил „Крал Джордж“ бе притежание на рода Монфърт повече от двеста години. Той бе син на лорд, а кой би могъл да каже откъде са дошли самите Масо? Те бяха типични нови буржоа и това, че бяха сложили „Дом“ пред фамилното си име, изобщо не променяше фактите. Но всичко това бе без значение. Днес той се радваше, че блудният син се е завърнал, без да се налага да размахва камшик пред носа му.
Позвъни на вратата.
— Майка ми може да се разплаче.
— Тя е жена — съгласи се с него Хю. — На жените им е позволено.
Масо го погледна развеселен.
— Идвам! — дочуха гласа й откъм входното антре.
Том се изненада от радостта и бодростта, които звучаха в него. Джуди никога не го посрещаше така; при нея винаги всичко бе нагласено.
Вратата се отвори. Софи видя Том и почти изпищя.
— И аз се радвам да те видя, майко — каза той.
Тя се хвърли към сина си, разтреперените й ръце се обвиха около врата му. Обсипа го с целувки.
— Том! Мили мой! Том… миличък… момчето ми…
— Мисля да се кача и да си взема душ — високо произнесе Хю.
Софи не му обърна внимание, но той и не очакваше подобно нещо в този момент. Успя някак да затвори вратата зад гърба на бъдещия си доведен син, който бе полузадушен в прегръдките на майка си, промъкна се покрай двамата и се отправи към горния етаж.
Докато се потапяше в ароматния облак на „Флорис“, Хю чу смеха на Софи да долита чак отдолу, заглушавайки шума на водата. И реши, че това е най-приятното нещо, което някога е чувал.
Вечеряха у дома. Хю се обади по телефона и от „Риц“ им изпратиха храна — жест, който правеха само на много специални свои клиенти. Имаше разкошен пастет от гъши дроб с трюфели, печена яребица с кестени и пащърнак, задушен в масло, както и мус еспресо със сос от ликьор и бял шоколад. Хю лично се погрижи за останалото в менюто — отлежало шампанско „Круг“, ямайско кафе „Блу маунтин“, шоколадови бонбони „Карбонел и Уокър“. Много се зарадва, като видя как и двамата, майка и син, се нахвърлят на храната с превъзходен апетит.