Това бе големият удар. Сделката на сделките. Операция, която щеше да превърне „Мейбъри“ в новата „Тифани“. Така бе представил нещата пред Пийт Стоктън и директорите от борда и те до един се бяха съгласили с него.
— Загазили са — каза Метре. — Последната им колекция е пълен провал.
— Модната колекция или бижутерийната?
— Модната. Направо са ги освиркали на ревютата. Аксесоарите били посрещнати още по-зле. Пълно пренебрежение. Все едно и също, до втръсване — продължи Метре, доволен от разговорния израз, който бе вмъкнал.
— А бижутата?
— Положението им е стабилно, доколкото мога да преценя. Но сметките на компанията са недостижими. Има толкова много променливи. Нашите одитори направо се хванаха за главата.
— Но потвърждават числата, нали?
— Не могат да ги опровергаят. Въпреки че им липсва пълна информация.
— Значи продажбите им са в застой.
— Модната къща сигурно е натрупала огромни загуби, мосю. Истинска катастрофа. Моята съпруга никога не би пазарувала при тях — откровено добави Метре.
Монфърт се усмихна — анализът бе типично френски. Но си спомняше Даян Метре, много стилна дама. Щом тя не искаше да пазарува там, бе склонен да се довери на преценката й.
— Има и още нещо.
— Продължавай.
— Съпругата е обявила Пиер Масо за мъртъв.
Хю въздъхна изненадано.
— Съпругата ли?
Тя не бе дала никакъв знак за личността си, дори не бе продумала, откакто той следеше положението на „Дом Масо“, още когато Пиер бе в компанията. Просто съпруга-трофей, красавица, жена без мнение, доволна да си стои у дома и да сервира чай на приятелките си, докато мъжът й се забавлява с всяка срещната блондинка във Франция. Доколкото му бе известно, дамата си даваше вид, че не знае нищо. Седеше си в онзи огромен замък, навярно заобиколен от прекрасен парк, и може би просто не я интересуваше.
— Кога е станало това?
Направо не му се вярваше. Такава решителна стъпка.
— Само преди два дни. Един познат в съда ми се обади.
— И това означава…
— Тя наследява значителна сума, но по-голямата част отива при сина. Той обаче няма право да поеме контрол над акциите, докато не навърши двадесет и една. Затова понастоящем тя има право на глас по отношение на тридесетте процента на Масо и освен това ще заеме мястото му като председател на борда на директорите.
Монфърт усети как вълнението му нараства.
— Тя няма никакъв опит в бизнеса, нали?
— Никакъв. Той се оженил за нея, когато е била на деветнадесет. Грижела се е за сина им — ето с това се е занимавала.
— Страхотно! — възкликна Хю.
В тона на Метре се долови изненада от бурната му реакция:
— Радвам се, че сте доволен, мосю Монфърт.
— Може би тя ще прояви здрав разум. А ако не, ще се обърнем към акционерите. Винаги са били запленени от чара на Масо, но колкото до съпругата му… не биха искали парите им да се стопят заради председател на борда на директорите без какъвто и да било опит.
— Не вярвам мосю Лазар да я насърчава да се меси в работите на фирмата. Ами ако просто го остави той да ръководи делата на компанията, както досега?
Монфърт се замисли.
— Да, предполагам, че ще го направи, ако има поне малко мозък в главата си. Но вероятно ще успеем да ги сплашим, че има вероятност тя да използва „Масо“ като поредната си играчка. Както и да е, най-доброто, което може да се каже за Лазар, е, че той е познатото зло.
— Той не е ръководител за пример, мосю — тържествено заяви Метре. „За разлика от вас“ остана неизречено, но намекът бе очевиден.
— Тридесет процента са сериозен проблем, но все пак остават още седемдесет свободни — ухили се. — Пиер Масо го няма, а сега и „Дом Масо“ залязва.
— Вие ще се справите много по-добре, мосю.
Монфърт кимна.
— Със сигурност.
— Ще ви изпратя доклада.
— Отлично. Много добра работа. До скоро, Метре — каза той и затвори телефона.
Натисна копчето на вътрешната линия.
— Да, сър?
— Госпожо Пърси, освободете графика ми за следващата седмица, ако обичате.
— Разбира се, сър. — Тя нямаше да зададе нито един въпрос, но той долови любопитството в тона й.