Той бе сключил вежди и се взираше в далечината; тя разбра, че нито е забелязал, нито се интересува от името. Беше притеснен от някакви свои си мисли и явно в момента бе далеч от сватбата…
Софи се обърна към отец Сабен.
— Скъпи отче — започна тя. — Бихте ли дошли с нас у дома? Да останете за обяд или да пренощувате?
— Мили боже, не — отвърна той. — Имам кръщене в четири. Ще хвана влака под Ламанша. Истинско чудо е това. — Погледна часовника си. — Всъщност вече наближава девет и половина и е време да тръгвам.
— Ще те закараме до гарата — каза Софи.
Почувства се гузна, задето изпита облекчение, но наистина искаше да остане за малко насаме със сина си.
Софи надникна в кухнята на Хю, където Том се занимаваше с кафе машината.
— Скъпи, зает ли си?
Той поклати глава.
— Тогава ела да се поразходим заедно.
Том явно се колебаеше.
— Ами Хю?
— Може и сам да се погрижи за себе си за малко.
— Това е сватбеният ви ден — възрази младежът, но доста неубедително.
Наистина искаше да поговори с майка си, а досега не бе намерил удобен момент.
— Няма да ходим никъде, очаква ни цял живот заедно. — Софи се бе преоблякла в ежедневен, но елегантен костюм на „Катрин Уокър“ от тъмнозелена вълна, и мека кремава блуза. Нямаше други бижута, освен годежния пръстен и брачната халка и Том мислено отбеляза, че тя не се нуждае от повече украшения. Гордееше се с пламенната жизненост на майка си. — Хю! — викна тя. — Двамата с Том излизаме навън.
— Добре, скъпа, ще се видим по-късно. — Гласът му долетя откъм кабинета. — Аз ще отскоча до офиса.
Софи поведе сина си навън. Времето бе меко и слънчево и те тръгнаха към Хайд парк, отначало в пълно мълчание.
— Предполагам, че трябва да се обадя на баба ти. — Софи погледна сина си по някое време. — Ще го направя, след като се върнем. Това ли те тревожи, скъпи?
— Не.
Изненада се, че тревогата му личи, но изпита и облекчение. Така не се налагаше да се чуди как да подхване темата.
— Тогава какво има?
— Моята приятелка… бившата ми приятелка. Джуди Дийн.
— Бившата ти приятелка? — Софи въздъхна облекчено. — Значи сте се разделили? — попита тя, като се стараеше да звучи спокойно.
— Да. — Том прехапа устни. — Мамо, когато говорихме с теб по-рано, ти ми спомена, че Джуди е направила или е свързана с нещо нередно… И затова си настроена против нея, нали?
Софи кимна.
— Какво е направила? — попита момчето.
Тя сви рамене.
— Няма значение, Том.
— Има значение. Важно е. Много е важно. Трябва да ми кажеш.
— Не мога. Имам си причини.
— А аз имам свои — каза той леко ядосан. — Има голямо значение за семейството ни.
Софи спря и се облегна на един боядисан в бяло градински парапет.
— Какво е станало, Том? Кажи ми.
Той простена и прокара ръка през гъстата си коса.
— Бях много глупав… истински глупак — каза той. — Майко, тя е бременна.
Софи остана без дъх и залитна. Оживената лондонска улица се олюля пред очите й. Силните ръце на сина й я подкрепиха, улавяйки я за лактите.
— Майко! Майко! Добре ли си?
— Аз… добре съм — прошепна тя.
Стисна го здраво, докато светът престане да се върти пред очите й. „О, мили боже — мислено възкликна Софи. — Господи…“
— Не биваше да ти го казвам — мрачно продължи Том — точно на сватбения ти ден.
— Не. — Софи се овладя. — Трябваше да знам.
— Скъсах с нея и тогава тя ми го каза. — Том звучеше много нещастен. — Не знаех как да постъпя и я настаних да живее в източното крило на замъка. И дойдох тук. Имах нужда да се срещна с Хю. Имах чувството, че не мога да се справя сам.
— Е, щом това те е накарало да дойдеш и да поговориш с него, значи все пак има и нещо добро. — Софи се опитваше да улови в някакъв ред мислите, които прелитаха през главата й. — Няма да отрека, че тя не е идеалната снаха, която бих избрала за теб…
— Снаха ли?!
— Навярно двамата ще се сдобрите. И ще се ожените, разбира се — заяви Софи. — Харесвал си я достатъчно, за да излизаш на срещи с нея…
Да излиза на срещи. Толкова завоалирано казано.
— Затова съм сигурна, че ще можете да върнете помежду си… каквито чувства е имало… някога. Сега ще имате дете. А то се нуждае от баща.
— Мога да му бъда баща и без да сме женени.
— Разбира се, че можеш — съгласи се Софи. — Но няма да е същото, няма да е толкова добре за детето. Всичко зависи от това какви жертви си готов да направиш за собствената си плът и кръв, Том.