— Джуди, ще имаме дете…
— Аз ще имам дете. — Тя сви рамене. — Или ще направя аборт. Още не съм решила.
— Господи, не можеш — каза той.
— Мога да правя каквото си поискам. — Измъкна пакет цигари „Голоаз“ от джоба на сакото си и се наслади на вцепенението му, докато палеше една, предизвиквайки го да каже нещо. Беше нов навик за нея, породен в последно време от целия стрес в работата й. Джуди го наблюдаваше с наслада, докато той се дръпна смаян.
— Не е добре за бебето — измърмори той.
— Това не е твой проблем. — Обърна му гръб. — Не беше толкова загрижен последния път, когато те видях. Преди да хукнеш при скъпоценната си майка.
Том се бореше с гнева и страха си. Сега, когато бе тук, срещу нея, със сигурност разбра, че я ненавижда. Тя заплашваше да убие детето им. И това бе жената, за която трябваше да се ожени?
— Просто ми трябваше малко време да помисля. Джуди, бъди разумна. — Не можеше да понася да й се моли, но трябваше. — Нали това искаше — не ми ли каза сама, че съм те подвел? — Всяка дума го разкъсваше отвътре. — Ето, предлагам ти всичко. Брак, семейство, дом. — Опита се да смекчи малко разговора. — Всички бижута, които пожелаеш.
— И какво мисли твоята мила майчица?
Том стисна зъби и пренебрегна обидата.
— Тя приема с любов внучето си. Каза ми, че няма нещо, което да не може да бъде поправено — и между нас двамата, и между теб и нея — тя настоя да ти предложа брак. Заради доброто на детето. — Той замълча за миг. — Джуди, тя каза, че миналото трябва да остане минало.
Американката се изсмя някак диво. Том се запита дали не е леко пийнала.
— Ако не искаш да се омъжиш за мен, аз пак ще се грижа за теб. Можеш да се пренесеш за постоянно в замъка. Ще прехвърля на твое име цяло крило и ще уредя създаването на попечителски фонд. Можеш да живееш от доходите. Ще споделяме попечителството над детето и поне ще живеем в една и съща къща…
— И ще организираме партита. — Отправи му ленива и високомерна усмивка. — Аз ли ще бъда домакинята? Какво е старшинството в Шато дез Етоал? Ти си младият крал? Ами ако не искам да се омъжа за теб? Ако не искам да се подчинявам на онази стара вещица Катрин? Нито да бъда по-долу от Софи Масо?
— Не говори така за баба ми, Джуди; а майка ми вече се нарича Софи Монфърт.
— Точно така. — Тя отметна глава. — Следователно аз мога да стана новата мадам Масо.
— Ако пожелаеш — каза Том, като очевидно се надяваше тя да откаже.
— Много добре знаеш, че баба ти се държа ужасно с мен. Определено е била зла и със Софи. Понякога ти явно предпочиташ да не обръщаш внимание.
Той се сви.
— Затова ще я наричам както ми е угодно. И ако искаш да ме спреш да не абортирам твоето копеле, изобщо не си в позиция да ми нареждаш каквото и да било. Нали! — Джуди се смееше.
„Явно в това сбъркано семейство поне веднъж всички козове са в ръцете ми“, помисли си тя.
Том отиде до прозореца и се загледа през дебелото стъкло към градината зад кухнята; двама от готвачите беряха зеленчуци и подправки за вечерята. Не искаше Джуди да види омразата, изписана ясно по лицето му.
— Да — каза той със съжаление. — Така изглежда наистина.
— Е, ще ти кажа какво ще направим — заяви Джуди, забивайки ножа още по-дълбоко в раната. — Не съм сигурна, че искам да родя детето ти. На каквато и да било цена. Не мога да те понасям и ми е дошло до гуша от цялото ви семейство. Ако реша да се подложа на всичко това, ще настоявам за независимост. Ще ми купиш мое лично имение — на мое име, и ще плащаш всички данъци. Ще ми трябва и персонал. — Тя прокара един от дългите си нокти по облегалката на стола в стил „Луи Четиринадесети“, драскайки по кадифената му тапицерия. — Ако искаш да задържа детето ти, ще трябва да ме издържаш по начин, по който аз реша.
— Това е изнудване — направо отсече Том.
Тя се усмихна снизходително.
— Том, скъпи, каква грозна дума — след всичко, което означавахме един за друг.
— Ще платя каквато цена назовеш — каза той.
Не се обърна да я погледне.
— О, знам, че ще го направиш — съгласи се хладно Джуди. — Но още не съм решила как ще постъпя. Не съм особено майчински настроена.
Зад гърба му долетя шумолене — звукът от плъзгането на чантата й от крокодилска кожа по шезлонга.
— Тръгвам си — каза тя. — Прибирам се в апартамента си. Ще ти се обадя, когато имам какво да ти кажа.
Вратата се хлопна. Том остана неподвижен, заслушан в потракването на токчетата на обувките й по величествените мраморни стълби.
Замисли се как бе започнал денят: как се чувстваше на брачната церемония на майка си и Хю Монфърт, как се радваше на взаимната любов в очите им; на невероятната щастлива енергия, която струеше от майка му, изпълваща всеки жест, всеки поглед.