Наташа го зяпна притеснено.
— Ако управителят на салона те попита, името ти е Катрин Масо — каза той. — И си моя майка.
Отвори уста да му зададе въпрос. Но той бе изчезнал, свил бе по някаква странична уличка. Поколеба се, но скоро чу виковете; хората бяха забелязали пожара. Някаква жена изпищя и киселата миризма на пушека стигна до ноздрите й…
Сведе глава и тръгна в посоката, в която той й бе наредил да поеме.
— Моля те, Пьотр…
— Пиер — прекъсна я той рязко. — Свиквай с това… майко.
— Пиер. — Наташа се чувстваше замаяна. — Моля те, скъпи, говори с мен… какво става?
Той кимна.
— Знам, че си умна жена, Катрин — започна той. Тя потръпна при звука на новото име, но очите й не се отклоняваха нито за миг от лицето му. — Затова ще ти го кажа само веднъж.
— Разбирам… Пиер.
Той се усмихна студено.
— Добре. Беше необходимо да си създадем нов живот тук. По очевидни причини се нуждаем и от нова самоличност.
Тя кимна.
— Пьотр и Од Владеквич, ако някой ги проследи до Париж, са изгорели до неузнаваемост в някакво незаконно мазе.
— Разбирам.
— От известно време посещавам леля ми и чичо ми, Жил и Матилда Масо. Собственици са на бижутерски магазин близо до площад „Вандом“.
Само кимна, напълно сериозно.
— Съвсем дребно магазинче, бедно и лошо стопанисвано, но разполагат с известно количество стока; имат малко пари, които пазят в дома си, и никакви близки роднини. — Той сви рамене. — Освен нас. Аз съм син на брата на Жил, Жан-Пол Масо, който преди години се преселил в Мароко и изгубили дирите му. Ти си негова жена. Починал е от малария, преди да успее да пише на Жил за нас.
„Той е гениален“, мислеше си Наташа. Но историята я потресе.
— Как мога да се преструвам на твоя майка… Пиер… след като сме… любовници? Хората ще забележат.
Тя сложи ръка върху дланта му. Той ядно я блъсна.
— Слушай — просъска й и тя се дръпна смутено. — Катрин… двамата с теб вече няма да бъдем любовници. Ти не можеш да бъдеш моя жена. Искам съвсем друг тип жена, която да роди наследниците ми. Ти не можеш.
— Какво? — възкликна тя. Сълзи напираха в очите й. — Какво говориш!?
Очите му, неестествено спокойни, приковаха погледа й.
— Ти беше първата жена, която избрах — заяви той. — И си ми вярна. Ценя верността над всички други качества. Красотата никога не е достатъчна, тя е само добро начало. Катрин, ако беше като всяка друга жена, досега щях да те изоставя.
Тя потрепери през сълзи. Спомни си за племенницата си, за писъците й. Знаеше какво означават думите му.
— Имам велика съдба — продължи той. — И ти можеш да бъдеш до мен. Ще основа истинска династия и ти предлагам място, което никоя друга жена не може да има. — Отново сви рамене. — Имам, разбира се, своите физически нужди. Ще ги задоволявам. Ще има много, много момичета.
Тя потръпна; думите му я прободоха в сърцето.
— Но те няма да означават нищо за мен. Предлагам ти място в дома ми, завинаги; като моя майка, като баба на децата ми. Аз ще бъда много богат; ще притежавам богатство, за каквото съпругът ти не е и мечтал. А ти ще бъдеш знатна дама и ще останеш цял живот близо до мен.
— Да — през сълзи отвърна тя. — Не ме изоставяй никога, скъпи мой…
— Моята съпруга, майката на наследника ми, трябва да е млада и девствена — заяви той. — Чиста… — Усмихна се жестоко. — Каквато ти, мила, съвсем не си.
— Но аз те обичам — каза тя с изтънял глас.
— Знам. Затова ще можеш да споделиш живота ми. — Погледна я с бездънните си тъмни очи. — Но от този миг ще бъдеш моята майка. Дори когато сме сами. Винаги. Без изключения. Иначе е неразумно, така пропадат плановете на дребните хорица. Трябва да мислиш за себе си като за Катрин Масо — майката на Пиер Масо и жената, която споделя съдбата му.
С опакото на ръката тя избърса сълзите, които обилно се стичаха по лицето й.
— Ще разбера колко ме обичаш — каза той. — Имаш избор. Можеш да си тръгнеш оттук и да напуснеш живота ми като Наташа. Или да останеш с мен като Катрин. Само този единствен път ще ти позволя да направиш своя избор.
Тя преглътна задушаващо тежката буца в гърлото си и попи сълзите; когато вдигна глава, успя да вирне надменно брадичка.
— Аз съм Катрин Масо.
Той взе бутилката „Шабли“ от кофичката с лед, напълни чашата й и каза:
— Сега ще хапнем в този чудесен ресторант, майко. А после ще идем в магазина, който чичо ми остави, докато двамата с леля са на гости на нейни роднини в Америка. — Пиер вдигна чашата си за тост. — Чака ни много работа.