Нещата биха се променили, ако притежава диаманти.
Вече нямаше да е обикновен търговец или бижутер. Щеше да е собственик. Щеше да се превърне в нещо подобно на „Де Биърс“.
— Кой е собственик на земята?
— В частни ръце е. Голяма част владеят братята Камажак. А на тях диаманти не им трябват.
Камажак бяха същински дяволи; сред най-жестоките мафиоти в Русия — бяха от породата на онези, които крадат, убиват и подкупват всички наред. Пласираха наркотици в упадналия Запад и се смятаха за владетели на голяма част от Сибир.
— Биха продали ненаселените територии за пари в брой и доставки на оръжие и камиони. Вероятно бихме могли да изпратим там някой, за да проучи сделката. — Грегоар го погледна с надежда. — Ти си ангажиран с ръководството на фирмата. Вероятно бих могъл да отида аз.
Изненадан от наглата му откритост, Пиер само се засмя презрително и се впусна в бясна тирада на руски.
— Не мисля така, Гоша! Бедничкият Григорий Михайлович, изведнъж се оказва господар на голям район с диаманти в Сибир!
— Но трябва да бъде човек, който говори езика им! И познава културата им!
— Уверявам те, че аз отговарям и на двете условия — присмя му се Пиер. — Мислиш ли, че ще ти се доверя да купиш земя с мои пари и на мое име? Ти никога няма да се върнеш!
— Изглежда, че не ми вярваш, Пьотр — сви се Грегоар. — Предпочиташ красивата си любовница от долния етаж, говориш с нея за бизнеса…
Той повдигна вежди.
— Само за собствено удоволствие. Тя е много по-забавна от теб, естествено, но е жена. Само една жена. Но можеш да бъдеш спокоен, ти ми донесе тази информация и ще бъдеш възнаграден. Отивай на бюрото си. Искам доклад. Без никакви копия. Всичко, което знаеш. Имената и телефоните на твоите контакти. Аз ще отида в Сибир. Тайно, естествено. Никой не бива да знае къде съм заминал. — Усмихна се хитро. — Няма да кажа дори на жена си. Би трябвало да се върна след около месец. — Потупа Грегоар Лазар по гърба. — А междувременно ти ще стоиш начело. Действащ изпълнителен директор, ще ползваш кабинета ми, както и всички правомощия. И ще получаваш заплата от десет милиона франка годишно.
Котешките очи на Лазар се разшириха.
— Десет милиона франка!
— Разбираш какво плащам с това, нали, Григорий? Не става дума за качествата ти на мениджър. — Пиер отново сви устни. — А за твоята информация, верността и мълчанието ти. — В гласа му се появи тиха заплаха. — Няма да ме предадеш в нито едно от трите.
— Няма. Ще ти предоставя информацията, Пиер… Пьотр. Още днес. Кога мислиш да заминеш?
Пиер повдигна едната си вежда, сякаш въпросът бе глупав.
— Утре — каза той. — Когато настъпи време за действие — действаш.
Много по-късно си спомни как усмивката на Грегоар Лазар бе станала по-широка.
— О, да — тихо промълви Лазар. — Съгласен съм с теб.
— У дома? Но това е твоят дом — каза Джуди.
Гласът й го изтръгна от спомените му.
— Ще ти обясня по-късно. Най-напред искам да знам какво е станало тук. С компанията ми и със семейството ми.
Джуди примигна. Той очевидно не знаеше.
Пиер бе тук и не знаеше. Нищо. Как би могла да му каже? Как би могла да му каже, че е спала със сина му?
Опита се да отговори уклончиво.
— Но, мили, толкова много време мина…
— Разкажи накратко — заяви студено той.
Джуди седна и започна, много внимателно.
— Жена ти те предаде… Грегоар открадна… Грегоар и Софи бяха… любовници… Опитах се да го предотвратя… тя се настани в офиса… акциите започнаха да падат…
Той слушаше невъзмутимо, докато тя приключи с разказа си.
— А майка ми? — попита той. — Синът ми?
В този момент Джуди взе мигновено решение.
— Той е глупак — заяви с презрение. — И е слаб. Продаде компанията ти, той и Катрин, а после го назначиха на висок пост, но като кукла на конци. Но после шефовете от „Мейбъри“ го уволниха.
— „Мейбъри“. — Спомни си. — Хю Монфърт…
— Пийт Стоктън — поправи го тя и му разказа и останалото.
— Значи така. — Лицето му бе сковано в неузнаваема жестокост. Джуди се дръпна уплашено назад. — Моята съпруга… жена ми се е продала…
В един кратък миг тя се зарадва; колко много бе искала някога той да намрази Софи, да я презира така, както я презира тя самата…
На вратата се позвъни. Тя неохотно откъсна поглед от Пиер и отиде да отвори. Бяха донесли храната; Джуди пое таблата от любезния сервитьор и бързо затвори вратата под носа му. Не стана и дума за заплащане. Кредитната й линия бе отлична.