Именно от това се нуждаеше замъкът! Малко живот, малко веселие!
Том се запъти към стаите си замислен дълбоко. Вече се бе успокоил. Влезе в банята. Беше пищно декорирана, но тази красота сега сякаш издаваше празен звук; единственото, което той желаеше, беше просто една гореща вана. Да отмие от себе си миризмата на Джуди, уханието на грижливо парфюмираната й кожа, да я изличи от тялото си.
Сипа от любимите си соли за вана „Флорис“ в горещата вода. Сети се, че Поли използва „Радокс“. Поли. Наслади се на първичното физическо усещане на топлата вода и се замисли как да се справи с положението.
Цялата тази каша бе забъркана по негова вина.
Взе решение: щеше да даде на Джуди каквото пожелае. Но ако тя поискаше брак, след тази вечер, това би било явно изнудване. Ще сключи с нея само граждански брак, не и църковен… и ще се разведе веднага щом детето се роди. Тогава ще й купи собствено имение, но ще вземе бебето. За какво са му пари, ако не може да си осигури справедливост? Би могъл да наеме цяла армия от най-добрите адвокати в Европа. Или да я подкупи с още пари. Каквото беше нужно.
И после ще се ожени за Поли. Ако тя пожелае. Което изобщо не бе много сигурно…
Хрумна му и друго.
Подкупи. Пари. Нали именно това желаеха всички негодници? В крайна сметка всички те се интересуваха единствено от парите.
Претенциите му по отношение на „Дом Масо“ бяха неоснователни от юридическа гледна точка, липсваше им тежест пред съда. Единствената причина делата да не бъдат прекратени още в началото, бе великолепното представяне и неумолимостта на армията от високоплатените му адвокати.
Ами ако имаше и по-лесен начин? Не можеше ли просто да подкупи онзи тлъст американец и омразния му френски лакей? В крайна сметка за какво да работят като слуги на „Мейбъри“, ако могат да се оттеглят с малко лично богатство? Стоктън може и да контролира дяловете му в компанията, но Том можеше да купи и продаде кучия син, когато си пожелае.
Гениално, каза си той; при това напълно традиционно!
Излезе от ваната, по цялото му тяло се стичаше вода, избърса се и се облече набързо, нахлузвайки първата риза и костюм, които му попаднаха пред очите. Нямаше кой знае какво значение към коя дреха посяга; всичко в гардероба му бе ушито по поръчка. Изглеждаше добре и ако не бе мократа коса, не би проличало, че се е облякъл набързо.
Вдигна телефона и позвъни в крилото на прислугата.
— Добър вечер, мосю Масо. Желаете ли нещо за вечеря?
— Сега не, благодаря, Жак. Би ли помолил Ричард да изкара колата отпред на алеята? Отивам в Париж.
— Чудесно, мосю. Готвачът ще чака завръщането ви.
— Просто го помоли да ми остави нещо за хапване късно вечерта, ако обичаш. Може да се забавя. Целият персонал е свободен за вечерта.
— Благодаря ви, мосю.
Тонът на всички, забеляза с притеснение Том, напоследък далеч не бе толкова враждебен. Явно той самият започваше да се държи по-малко арогантно с тях.
„Може би пораствам“, каза си наум.
Петдесет и втора глава
Софи остана без дъх; отметна глава назад и се вкопчи в Хю; заляха я вълни на дълбоко, божествено удоволствие. Не можеше да вижда… беше замаяна… беше прекрасно…
Потръпна цялата и екстазът утихна; беше в прегръдките му, притискаше го силно.
— Мили мой — промълви тя. — Мили мой…
Той я целуна два пъти, после се отмести встрани.
— Нямах никаква представа — каза Софи.
Хю повдигна едната си вежда; целият бе окъпан в пот.
— Никаква? Не мога да повярвам…
— По-хубаво е… сега е толкова по-хубаво.
— И не изпитваш никакви угризения? — засмя се Хю.
Тя се изчерви.
— Нещо такова. Да. И знам, че сега си само мой и ще останеш до мен.
— Е, трябва да призная, че наистина е доста специално — каза Хю. Пое си дълбоко въздух, за да успокои пулса си. — Денят беше пълен с рекорди. — Притегли я до себе си и я целуна отново, вкусвайки солените й от потта устни; беше привлекателно разрошена, а кожата й бе зачервена.
— Никога не ме оставяй — каза Софи.
— Че къде бих могъл да ида? — отвърна игриво той.
— Значи така — започна Стоктън. — Ще уволним Джуди.
Грегоар Лазар се усмихна лениво. Най-сетне му се струваше, че нещата биха могли да потръгнат както му се искаше.
— И ще имаш удоволствието да го направиш лично, скъпи Питър. Тя все пак благоволи да се появи в сградата днес. През последните двайсет минути непрекъснато звъни по телефона от кабинета си.