Пийт се вторачи в хлапака Масо. И не хареса онова, което видя. Как бе възможно разглезения, сприхав хлапак, когото бе подмамил да направи сливането на компаниите, да изглежда по този начин? Пред него в момента несъмнено стоеше един сериозен млад мъж, а не някакво момче. Стойката му бе различна; тонът му бе твърд, в очите му се четеше решителност.
Том Масо бе действал като глупак. Но с този човек може би трябваше да се съобразява. Стоктън го усети мигновено. Колкото и да бе дебелокож, той много остро усещаше опасността. А Масо излъчваше заплаха. Неприятно му напомни за Хю Монфърт.
— Да чуем това твое предложение — подхвана той. Стараеше се да звучи уверено, но подозираше, че Масо ще усети, че е загубил почва под краката си; че е като приклещено в капан животно.
— Искам да откупя отново компанията си.
— Нямаш толкова пари, момко.
— Не говоря за цялата компания, а само контролен дял. „Мейбъри“ и „Масо“ не са печеливша комбинация, както си мислеше ти.
— Ще ги направим печеливши — неубедително заяви Стоктън.
— Ще бъда прям. Сделката бе катастрофална — за теб, за мен и за акционерите. Аз изгубих компанията на баща си, ти съсипа цената на акциите си. Сигурен съм, че бордът е на път да те уволни, а хиляди частни акционери разбират, че спестяванията им за старини се стопяват.
Пийт се помъчи да намери язвителен отговор. Успя само да вдигне рамене.
— Трябва да спасиш каквото можеш от пожара. Можеш да обявиш, че ще се отървеш от тежестта на „Масо“, като я продадеш на мен. После можеш да напуснеш „Мейбъри“. Аз ще ти платя допълнително, отделно от цената на сделката.
— Отделно?
Масо кимна.
— Съвсем отделна сделка между теб и мен. Частно разплащане за извършени услуги. — Тъмните му очи обходиха лицето на американеца. — Уверен съм, че за теб е изключително неприятно да си подчинен на „Мейбъри“ и да получаваш от тях заплата. Продай ми „Масо“ преди компанията да фалира и ще те възнаградя както заслужаваш.
— Подкупваш ли ме?
— Съвсем определено.
Стоктън се замисли не повече от половин секунда.
— Звучи чудесно. Мразя проклетата суетня. — Протегна се и въздъхна. — Искам шест милиона евро, иначе няма сделка.
Том Масо се усмихна хладно.
— Не си в положение, в което да спориш с мен. Ще основа компания, „Багателс Инкорпорейтид“, регистрирана в Швейцария. Нейните активи ще са предимно от пари в брой. Ще ти издам три милиона акции. Няма да има ограничение за продажбата им, което можеш да сториш веднага. „Багателс“ ще притежава десет милиона евро, разпределени в десет милиона акции.
Стоктън затвори очи; неимоверно облекчение го заля като вълна. Това, разбира се, слагаше край на плановете му с Лазар. Нямаше да има никакво очерняне на името на хлапака. Но кого го бе грижа за това сега; щеше да спечели близо три милиона и половина… акциите му в „Мейбъри“ може би щяха да се вдигнат, след като се отърве от кошмара на „Масо“. Нека това нахакано момче се опита да я спаси, негова работа — без да разполага с подходящ персонал и с нужните дизайнери.
— Дадено. Колко бързо можем да задвижим нещата? Не бива да допуснем директорите да научат.
— Ще основа компанията още утре; ти ще ми продадеш контролния пакет акции в единадесет сутринта, по което време и ще получиш своите акции.
— Едно ще ти призная, явно не приемаш нещата лично — измърмори Стоктън. — Мислех, че ще си бесен, задето изцяло изгуби контрола, но явно разбираш, че бизнесът си е бизнес.
— Точно така — отвърна Масо.
Обърна се към вратата.
— Тази вечер уволних онази уличница Джуди Дийн — каза Стоктън.
Масо отново се обърна и очите му проблеснаха.
— Недей да използваш подобни думи за госпожица Дийн.
— О! — Стоктън се ухили лукаво. Е, нима накрая щеше да получи шанс да нанесе удар някому? Така изглеждаше. — Уличница е точната дума. Ти май не знаеш, а, хлапе?
— Какво не знам?
— Много преди да започне да спи с теб, тя е спала с баща ти.
Поне веднъж и Пийт да получи удовлетворението, на което се надяваше. Лицето на Масо смени цвета си. Пребледня, а после пламна. Гняв? Срам? По малко и от двете.
— Хей, недей да виниш вестителя — лаконично каза той. — Разпитай наоколо, ако искаш подробности. Всеки в „Масо“ ще ти каже. Било е всеизвестна тайна. Пиер й е купил апартамент, тя му е била постоянна любовница почти шест години.
Младокът не издаваше нито звук. Стоктън се наслаждаваше на очевидната му болка и срам.
— Нищо чудно, че майка ти не я е харесвала — продължаваше мазно той. — Съпруга и любовница в един общ офис пред погледите на всички, които са наясно. А сетне Джуди се лепва за теб. Разбира се, тя не е била единствената любовница на баща ти. Забавлявал се е и с куп други момичета. — Стоктън намигна. — Но нима не го правим всички? Предполагам, че съм ти направил услуга, като съм я изхвърлил на улицата.