— Добро утро, господин Стоктън — официално го поздрави младият мъж.
Явно нямаше да има и намек, че с тази сделка Масо го удари в най-болното място, с омраза си помисли Стоктън. Заслужаваше поне някакво извинение, за бога. Нагъл хлапак.
Но какво пък, нека да бъде на неговото. Може би така бе по-добре. С адвокатите и всичко останало.
— Мога ли да ви представя господата Джон Елджин и Ричард Хартфорд от Лондон? Господин Питър Стоктън, главен изпълнителен директор на „Мейбъри“.
Кимнаха си един на друг. „Каква пародия“, каза си Пийт.
— Предполагам, че сте получили офертата на „Багателс Инкорпорейтид“ за „Дом Масо“ като част от компанията „Мейбъри“.
— Така е.
Стоктън седна и останалите го последваха.
— И сте готов да ни продадете акциите. Носите ли необходимите документи?
Американецът кимна. Подаде кафявия плик на Масо, но френският адвокат се наведе и взе документите; зачете се съсредоточено в тях в продължение на няколко минути.
— И така. — Пийт прочисти гърлото си. Не бе дошъл тук само за да мирува, докато чака французите. — Дайте ми моите документи за акциите в „Багателс“. Три милиона акции в „Багателс“ — настоятелно повтори той. — Може и да нямам правно образование, но мога да се справям отлично с финансовите книжа.
— Разбира се. — Том Масо леко наклони глава. — Разгледайте ги внимателно.
Подаде му договора, който вече бе подписан, включително и от свидетелите, и датиран. Пийт го прочете внимателно. „Багателс Инкорпорейтид, ЮА“, за „консултантски услуги“, „съвети“ и „напътствия“. Назначаваха го за директор в компанията без пряко участие в управлението й. Идеално, каза си той, така имаха основание да му плащат. Членовете на борда на директорите непрекъснато получаваха какви ли не облаги, без да вършат никаква работа.
Договорът бе изряден. Бе сключвал достатъчно съмнителни сделки, за да прецени това. Три милиона акции, без никакви ограничения върху продажбата им. Предостатъчно, за да изплати ипотеката си… и предостатъчно, за да се пенсионира в охолство, когато акциите на „Мейбъри“ се сринат напълно…
По дяволите. Сложи подписа си върху документите. Сега крахът на „Мейбъри“ щеше да остане грижа само за членовете на борда.
Едуар Фош мълчаливо подаде документите на английските адвокати. Те ги разглеждаха цяла вечност. Пийт просто седеше на мястото си. И той можеше да се включи в тази игра. Нямаше намерение да ги пита каквото и да било.
— Всичко е наред — заяви със сериозен тон единият от англичаните, Елджин. — Вътрешният съвет е приложил меморандум. В пълномощията на главния изпълнителен директор е да нареди продажбата на всяко подразделение от компанията, което е на стойност по-малко от осемдесет милиона долара. Одобрението на борда е препоръчително, но не и строго изискуемо в този случай.
— Съгласен съм — каза Фош.
Другият англичанин само кимна.
Глупаци! Сякаш той би поел риска бордът на директорите да отмени сделката. Нали щяха да му платят с акции в „Багателс“. В негов интерес бе сделката да е необратима.
— Отлично.
Том Масо взе масивната златна писалка, която лежеше върху бургундско червената кожа на бюрото до него, и сложи подписа си върху договора. Подаде го безмълвно на Фош, който положи подпис като свидетел.
— Господин Хартфорд…
Том подаде подписания договор на третия адвокат, който го сгъна прилежно и го пъхна в джоба на сакото си. После се извини, стана от масата и излезе от залата.
— Къде отива той? — попита Стоктън.
— Да се погрижи прехвърлянето на собствеността върху акциите да бъде регистрирано от съответните финансови институции. В южното крило разполагаме с офис, снабден с високоскоростен интернет и всички съвременни комуникации.
— О, колко прекрасно — подигравателно се засмя Стоктън.
Той държеше собствените си три милиона акции на сигурно място в джоба си. Вече нямаше нужда да се подмазва на Масо.
Том се обърна към двамата адвокати:
— Бихте ли ни извинили за момент, ако обичате, господа? И моля ви, разпространете изявлението за пресата, което подготвихме.
Те кимнаха. Французинът му пожела приятен ден, докато излизаше. Стоктън не обърна внимание на стария глупак. Не го интересуваха тези наемници.
Масо се изправи и Стоктън също стана.
— Бихте ли желали едно питие?