— Добра работа, Том — кимна му топло Монфърт.
Софи се приближи до сина си и го прегърна.
— Толкова се гордея с теб, скъпи. Сигурна съм, че чудесно ще се справиш с управлението на „Дом Масо“.
— Определено ще се постарая. — Той я целуна по бузата. — Може да сключим сделка с „Монфърт джуълс“, ако правилно изиграете картите си. Вие можете да правите масовите бижута, а ние ще се съсредоточим върху индивидуалните модели.
— Искаш сливане? — попита Софи.
— Не. „Масо“ ще си бъде „Масо“. Но вероятно можем да се съюзим.
Монфърт се обади:
— Не виждам никакви пречки.
Том се поколеба.
— Хю, би ли ни извинил? Искам да остана за малко насаме с майка си.
— Разбира се. Имате разкошен парк, ще се поразходя.
Софи изчака, докато съпругът й излезе и входната врата се затвори. После се обърна към Том. Тържеството бе изчезнало от лицето му.
— Скъпи, за бебето ли става дума?
— Да. Не мога да се оженя за нея… не и както е редно във всеки случай.
Разказа й, възможно най-съкратено, същината на последния си разговор с Джуди.
— Това беше преди два дни — завърши той — и оттогава не съм чувал нищо от нея.
Софи потръпна. Бе очаквала, че ще е тежко, но това… Джуди сякаш бе полудяла, сякаш напълно бе изгубила ума си.
— Мислиш ли, че е направила аборт?
Той изглеждаше много зле.
— Господи, надявам се, че не е. Така не би получила никакви пари.
— Предполагам, че си прав.
— Но, мамо, има и друго. Нещо, което не исках да обсъждам с теб по телефона. — Том махна към тапицирания с кадифе диван. — Мисля, че е добре да седнеш…
— Няма нищо, скъпи. Мога да приема всичко, което ще ми кажеш. — Софи се опита да се усмихне уверено. — Поне в момента.
Том не можеше да издържи погледа й.
— Мамо, Стоктън ми каза за татко и Джуди. И за другите жени.
Софи за миг затвори очи.
— Том — започна тя колкото може по-спокойно, — Пийт Стоктън няма представа за какво говори. Баща ти не беше такъв човек. Винаги е бил верен и…
— Сам разбрах. — Той вдигна ръка, за да я спре. — Мамо, аз също не исках да му повярвам. Но разпитах. Всички… всички казаха същото.
Раменете на Софи се отпуснаха и тя погледна притеснено сина си. Той винаги бе обожавал Пиер.
— Времената бяха други — неискрено каза тя.
— Няма значение. Не искам да знам. — В очите на Том се четеше болка. — Било е ужасно от негова страна. Но защо ти си го допуснала, мамо? И защо, защо не ми каза за Джуди?
Тя се пресегна и сложи ръка на рамото му. Сърцето й се късаше да гледа колко го боли.
— Скъпи мой — каза Софи, — нямах представа за всичко това. Наистина. Нашият брак беше щастлив. — Това бе благородна лъжа, но какво толкова? — Пазел е всичко в тайна от мен… може би по типично френски маниер. Бях много млада и бях доволна да си стоя у дома с теб. Той се занимаваше със своята работа и… Никога не съм подозирала.
— Ясно.
— Когато за пръв път стъпих в офисите на „Масо“, не знаех, че всички говорят за мен и Джуди. Тя се сприятели с мен. Искала е да си отмъсти на Грегоар и да забие нож в гърба ми. — Софи въздъхна. — А вероятно е била и любопитна. Ако изобщо има значение, мисля, че тя посвоему, колкото и да е извратено, е обичала баща ти. Или поне е била заслепена от него. Била е много по-млада от мен.
— Но тя се нахвърли върху мен — измъчено се обади Том. Опитваше се да запази самообладание, но думите на майка му направо разкъсваха сърцето му. — Аз излизах с нея. С любовницата на баща ми. Защо не ме предупреди, защо не ми даде никакъв знак?
— Не разбираш ли, че не можех? — попита Софи и очите й се напълниха със сълзи. — Не го ли разбираш, Том? Ти толкова много обичаш баща си… и ме обвиняваше, че предавам наследството му…
— Съжалявам, мамо. — Том се извърна настрани, за да не заплаче. — Наистина съжалявам.
— Недей. Ти обичаш баща си, Том. И искаше да му бъдеш верен. Аз се опитах да те предупредя да не се срещаш с Джуди, но не можех да ти доверя истинската причина, без да нараня част от душата ти — така както се случи с мен.
Той се отпусна тежко на дивана и скри глава в ръцете си.
— Тя си играеше с мен, използва ме.
— И мен също.
— О, да, но не ти си баща на детето й.
Софи въздъхна.
— Миличък, бебето е невинно. Не е негова вината.
— Знам. И това няма да повлияе на чувствата ми към детето. Но разбираш, че не мога да се оженя за нея. Дори и заради бебето.
Тя го прегърна.
— Да, скъпи, наистина разбирам. — Целуна го по косата. Нищо че той бе истински мъж вече, силен, умен, самостоятелен, но за нея винаги щеше да си остане дете. — Ще се борим за това дете и ще се справим и с това. Нашето малко семейство все още е здраво.