— Моля те да ме наричаш просто Том, Ричард. — Той се усмихна. — И ако нямаш нищо против, бих предпочел да се возя отпред, до теб.
Възрастният човек се усмихна и стисна предложената му ръка. Том се настани на седалката и закопча колана.
— Ето и вестниците — „Уолстрийт джърнъл“ и „Файненшъл таймс“, мосю… тоест Том.
— Благодаря. — Том взе вестниците и ги прелисти, докато Ричард потегли гладко по дългата алея. — И, Ричард, позволи ми да се извиня, ако досега съм бил непоносим надут пуяк.
Ричард го погледна за миг, после се засмя.
— Всичко е наред, мосю Том. Повечето богати хора са такива, както знаете. Но не и майка ви. Ако питате мен, и вие ще сте като нея.
Том се ухили.
— Благодаря. Това е голям комплимент.
Едва наближаваше осем часът, когато стигна в офиса, но мнозина от служителите вече бяха там. Аплодираха го, наредени в служебно игрив шпалир, когато влезе в сградата, и Том им благодари. Предполагаше, че до голяма степен това бе просто облекчение, че вече няма да се налага да виждат Стоктън. Щеше да му отнеме известно време, преди да спечели доверието им наистина.
Днес щеше да сложи началото.
Отново се настани в ъгловия кабинет на най-горния етаж. Красиво младо момиче с огромни гърди седеше ухилено зад секретарското бюро; изглеждаше на не повече от деветнадесет години.
— Здравейте, мосю Масо — измърка девойката и още повече изпъчи гърди.
О, да, това явно бе изборът на Стоктън за секретарка. Селин бе поискала продължителен отпуск поради „влошено здраве“.
— Добро утро. Как се казвате?
— Лусил, мосю — задъхано отвърна тя.
— Приятно ми е. — Той й протегна ръка. — Лусил, ако обичаш, слез в административния отдел и помоли да ти намерят ново работно място. Нищо лично, но ми е нужна секретарка с опит, поне десетгодишен опит — побърза да добави той, преди тя да е изтъкнала, че е работила за Пийт.
Тя нацупи устнички.
— Добре, мосю.
Том затвори вратата и се обади в „Човешки ресурси“.
— Изпратете ми най-добрата секретарка в компанията — зряла жена с голям опит.
— Разбира се, мосю Масо. Не харесвате ли Лусил?
— Сигурен съм, че е много добра, но аз търся компетентен човек. Разбирате ли ме?
Отсреща отговориха с нотка на уважение в тона:
— Да, мосю.
— И кажете на жената, която ще изпратите, да ми потърси имената на ръководните мениджъри на поне шест водещи фирми за набиране на ръководни кадри.
— Да, мосю.
Том затвори. Телефонът мигновено звънна и той го погледна с раздразнение. Нима не можеха да изпълнят обикновена задача като това да му намерят секретарка, без да му звънят непрекъснато?
— Да? — вдигна той леко ядосан.
— Том? — Полазиха го тръпки. — Обажда се Джуди.
„Е, добре. — Опита се да се успокои. — Можеш да се справиш с това. Всъщност се налага. Добре е, че тя се обажда“.
— Джуди — каза той и се помъчи да говори мило. — Как си? Не съм те чувал известно време. Бях леко загрижен.
— Ами, да, много премислях нещата — каза тя. Том веднага усети разликата в тона й. Сега бе безразлична, сякаш откъсната от всичко. — Дължа ти извинение.
Изпита облекчение.
— Няма нищо, Джуди, забрави за това, можем да се разберем…
— Мога да ти кажа само, че бях под голям стрес. Това е извинението за поведението ми.
— Неочакваната бременност при всички случаи…
— Няма никакво бебе, Том.
Прилоша му.
— Направила си аборт?
— Не. Никога не е имало бебе. Когато ми каза, че късаш с мен, бях толкова наранена, че измислих тази бременност.
Кокалчетата на пръстите му побеляха, докато стискаше телефона. Можеше ли това да е истина? И това ли бе решила да му причини?
— Наистина ли? — Помъчи се да скрие радостта в гласа си. — Бъди откровена, Джуди, не си ли бременна?
— Не. И не знам защо постъпих така. Връзката ни никога не е била сериозна и никога не сме били влюбени. Съжалявам за всичко.
Гласът й бе безизразен, почти механичен. Том мигновено реши, че й вярва за бебето и няма нужда повече да я щади.
— Надявам се, че можем да се разделим като приятели.
— Много се съмнявам — отсече хладно той. — Разбрах, че си била любовница на баща ми. Измамила си майка ми, както и мен.
Последва пауза, но когато Джуди отговори, изобщо не звучеше притеснена:
— Обичах баща ти, което оправдава всичките ми действия. Не вярвам майка ти някога да го е обичала. А ти много му приличаш външно. Опитвах се да възкреся една голяма любов с мъжа, когото считах за мъртъв.
Думите й не се сториха странни на Том.
— Родителите ми са били женени — отвърна той. — Чувствата им един към друг не са били твоя работа. А майка ми е негова вдовица. Достатъчно е да знаеш само това.