— Ти смяташ така.
Тя затвори.
Том повдигна вежди. Странно. „Ти смяташ така“. Но пък Джуди винаги се бе държала малко странно. Усмихна се, сетне се облегна на стола и затвори очи.
Но, мили боже! Всичко свърши! Край, той беше свободен! Усети как го залива чисто блаженство. Истинско семейство, съпруга, която го обича, която иска да роди децата му, съпруга, която той може да обича… всичко това бе възможно сега, всичко бе възможно!
Набра номера на майка си по памет.
— Софи Монфърт.
— Надявам се, че не те събуждам — започна той. — Но имам много добри новини.
Беше време.
Пиер Масо се погледна в огледалото и остана доволен. Само за седмица се бе възстановил достатъчно. Бе си върнал нужните за добро здраве килограми. Услужливата Джуди Дийн му осигуряваше всичко, от което имаше нужда — дрехи, чудесна хигиена, изобилие от прекрасна храна — и видът му вече бе доста приличен. Косата му бе подстригана, а зъбите — бели. Белезите бяха скрити под чудесно ушития костюм на „Диор“. А сексът с нея, всеки ден, по няколко пъти, му бе осигурил достатъчно физически упражнения.
Не пожела да потърси съветите на лекар. Никой не познаваше тялото му по-добре от самия него; никой не можеше да го контролира. Докторът щеше да му препоръча психотерапия. Той нямаше нужда от подобно нещо. Тя бе само за затлъстелите слабохарактерни западняци.
Той имаше нужда от отмъщение.
Номер едно — Грегоар. Беше се оказало направо обидно лесно. Но наистина се бе насладил на неподправения ужас, на молбите му и приглушените викове, изтръгващи се от залепената му с тиксо уста. И все пак бе свършило прекалено бързо в сравнение с дългите години мрак и постоянна битка с отчаянието. Пиер приемаше, че това са последствия от проявата му на слабост. Но нямаше да се повтори.
Следваше да накаже предателите.
Джуди не беше сред тях. Вярно, че бе спала със сина му, но това бе присъщо на леконравните момичета като нея. Не се съмняваше, че в крайна сметка ще се наложи да я убие; знаеше прекалено много. Но не веднага. Макар и да бе товар на шията му, тя бе и безупречното му алиби. Едно убийство, прецизно планирано години наред, би могло да му се размине; но две убийства едно след друго — беше вече подозрително. Можеше да я подкупи и да я подчини, като използва секса.
Сега трябваше да се погрижи за останалите.
Главно за скъпата си съпруга…
Кой би могъл да си представи, че тя може да постъпи така. Скромната, елегантна и безкрайно благодарна малка Софи; толкова покорна, толкова отдадена на майчинството си. Да се опитва да поеме юздите, да се опитва да се занимава с бизнес, да се противопоставя на сина си. Лошо поведение. Неговата съпруга не можеше да има друга роля в обществото, освен като украшение на лакътя му. Той й бе дал всичко, но тя бе пожелала още.
Бе го обявила за мъртъв. Имаше връзка с друг мъж.
Целият свят сега знаеше, че жената на Пиер Масо е избрала леглото на друг мъж.
Неговият син, собственият му син се бе сближил с любовника на майка си. Синът му бе решил да не го чака.
Монфърт. Някога може би бе просто досаден съперник, но сега бе истински враг. Трябваше да бъде смазан. Но Пиер щеше да го направи постепенно. Знаеше за военното минало на този човек. Монфърт бе войник, професионален убиец. В този случай щеше да му е нужно коварство.
И… Катрин…
Катрин. Единствена тя почти му бе останала вярна. Но в едно отношение се бе огънала — бе уредила да продадат акциите на онзи глупак Стоктън. Не можеше да прецени дали е било грешка. Знаеше, естествено, че тя мрази Софи. Нима е позволила на омразата да я подтикне да действа против желанията му? Нима ненавистта й към Софи е толкова силна, че можеше да продаде и доверието му?
Пиер пресметна, че е било така. Горката вманиачена Таша, тя му принадлежеше напълно и изцяло. Със снизхождение се замисли за малката й хитрост — беше подтикнала Джуди да се захване с Том. Идеално! Това би съсипало Софи, а вероятно е пресметнала, че така ще се отърве и от Джуди. Как би могъл Пиер да обича жената, която е спала със собствения му син?
Дори и сега, след цял един живот с него, тя не го разбираше.
Той не можеше да обича. Чувствата му бяха или одобрение, или неодобрение; в най-добрия случай — привързаност. Единственият човек на този свят, на когото разчиташе, беше самият той. Осланяше се единствено на себе си и затова бе още жив. Затова и щеше да победи.
Щеше да подреди всичко идеално. „Бракът“ на жена му щеше да бъде разтрогнат. Тя бе безкрайно наивна и ревностна католичка, дълбоко вярваща в Бог; веднага щеше да осъзнае, че женитбата й с Монфърт е невалидна. Софи бе длъжна да се върне при него. Отново щеше да бъде негова и той възнамеряваше да бъде жесток. Щеше да я насилва всяка нощ и да я покори, да я смаже психически. Замисли се за нея с презрение. Едва ли се е променила, такъв тип хора не се променят цял живот.