Монфърт можеше да страда за новата си любов; щеше да я изгуби като предишната.
Том също щеше да понесе своето наказание. Щеше да го върне безславно у дома. Край на игричките с бизнеса, край на колежа в чужбина. Отсега нататък, ако не искаше да остане без наследство, щеше да прави точно каквото му казва баща му. Пиер изискваше покорство. Том щеше да научи какво значи това по трудния начин.
Нямаше никакво съмнение, че Катрин ще се разкае за стореното. Тя щеше да страда, както винаги, тъй като той нямаше да се откаже от Софи. Нито пък от Джуди.
Съпруга, любовница, син — всичко ще се завърти отново според личната му воля. Компанията „Дом Масо“ отново ще е негова.
Ще се погрижи за всичко. До последния детайл.
Чу скърцане и на вратата се появи Джуди, която се връщаше от фризьора си. Изглеждаше свежа и привлекателна. Беше с роклята, която той й бе казал да облече.
— Обади ли се?
— Всички са събрани. В балната зала на хотел „Сейнт Луис“. Телевизионните репортери също са там. — Изглеждаше притеснена. — Тръгваме ли? Чакат ни.
Пиер й се усмихна благо.
— Е, през изминалата година са писали само за маловажни неща — за теб, за Том, Софи, Стоктън… май е време да им представим истинската сензация, нали!
Джуди се изкачи на подиума. Залата бе наполовина пълна; имаше доста свободни места. Някои вестници бяха решили, че сагата „Дом Масо“ вече е омръзнала тема. Тя се притесняваше дали Пиер няма да се ядоса.
Но имаше поне две телевизионни камери. И това стигаше. Знаеше, че големите телевизии все ще могат да се доберат до кадри, когато става дума за голяма новина. Слава богу, в салона за красота се бяха постарали за външния й вид, защото лицето й щеше да се появи във вечерните новини.
Съсредоточи се. Представи си как Софи гледа това.
— Добър вечер, дами и господа. Както знаете, аз съм бивш директор на „Връзки с обществеността“ в „Дом Масо“. Мнозина от вас вероятно са запознати със събитията в тази компания, след като мадам Масо официално обяви съпруга си за мъртъв. — Тя повдигна едната от идеално оформените си вежди и репортерите учтиво се засмяха. — Преди седмица приех в дома си един човек, който оттогава живее в апартамента ми и се възстановява от преживяното. Той не пожела да направя това изявление, преди да е в достатъчно добра форма, за да отговори лично на въпросите ви.
Сега в тълпата се разнесе тихо бръмчене. Беше изострила апетита им и тържествуващо се вгледа в заинтригуваните им лица.
— Дами и господа, мосю Пиер Масо.
Тишина. Зяпаха я подигравателно; някои се засмяха присмехулно. Нима тази жена напълно бе полудяла?
А после страничната врата се отвори и той мина с уверена походка по пътеката към подиума.
За секунди всички останаха просто шокирани. А след това настана истински хаос.
— Да, вие на първия ред — каза Пиер.
С периферното си зрение следеше фигурата на Джуди, която седеше спокойно с ръце в скута. Бе се справила добре. Рехавата тълпа се бе сгъстила, след като в залата бяха пристигнали още куп репортери. Той отговаряше на въпросите един по един, като ловко се справяше с всеки. Отвличане. Затвор. Мъчения. Бягство. Нямаше представа какво се е случило с горкия Грегоар, нищо чудно да е било отмъщение на руската мафия. Естествено, щеше да съдейства на полицията. Той също искаше да разбере защо не са защитили скъпия му приятел.
Джуди се усмихна леко. Това отново бе нейният Пиер, мъжът, когото познаваше и обожаваше — гъвкав и умел играч, достолепен, белязан от битките мъж, мъж, който умее напълно да контролира положението. При това дори се забавляваше.
— Защо сте отседнали при госпожица Дийн? Вярно ли е, че двамата имате връзка?
— Това е евтин слух. Винаги съм бил верен на съпругата си. Винаги се намират хора, които се забавляват, като пускат слухове за онези, които ги няма, за да се защитят. — Той погледна Джуди, която седеше скромно, същинска монахиня. — Госпожица Дийн е сред малцината, на които имам доверие.
— Защо не отидохте направо в замъка си?
О, момента, който очакваше. Пиер сведе глава и заговори с натежал глас, обезсърчено.
— Онова, което ме крепеше през онези мрачни години, бе мисълта за моята съпруга и малкото ми момче — каза той. — Обичах ги и вярвах в тях, и чаках деня, в който ще мога отново да бъда близо до тях. Знаех, че те ще ме чакат. — Постара се очите му да се насълзят, а после гневно избърса една сълза. — Не стана така. Открих, че съпругата ми официално ме е обявила за мъртъв и се е омъжила повторно. Синът ми е продал компанията ми. Може да се окаже, че трябва да водя съдебни битки със собственото си семейство. Това толкова дълбоко ме нарани, че отначало не бях сигурен дали мога да се изправя лице в лице с тях.