Внимателно потегли назад, докато дланта му натискаше клаксона. Натискаше го силно. Тези лешояди отвън сами трябваше да решат дали да помръднат. С ругатни и викове, тълпата папараци лениво се отдръпна. Том ловко изви волана наляво и обърна колата; слава богу, че машината реагираше толкова добре. Излезе от гаража и потегли по улиците на Париж. Към дома си. Да се срещне с баща си.
— Би трябвало вече всички да са там — обади се Джуди. — Искаш ли да тръгваме?
Пиер погледна часовника си.
— Не, Софи ще трябва да пристигне от Лондон. Ще изчакам до следобеда, когато всички са събрани заедно. По-добре да се срещна с тях наведнъж. Засега можем просто да останем тук.
— Добре. — Джуди кършеше пръсти.
— Искаш да споделиш нещо ли?
— Просто… на пресконференцията… не очаквах да кажеш онова за Софи… че я обичаш. — Тя го погледна притеснено. — Обичаш мен, нали? Ще се ожениш за мен… ще се разведеш.
— Разбира се. — Приближи се до нея и нежно вдигна ръката й до устните си. — Моята Джуди, която ме е обичала през цялото време.
— Тогава защо каза онова?
Той пусна ръката й. Въпросите й не му харесваха; намръщи се леко, докато наблюдаваше промененото й изражение. Както и всички останали жени, и тя трябваше да бъде държана изкъсо.
— Трябва ми около година, Джуди. Възнамерявам да я съсипя. Да я унищожа. Тя трябва да загуби всичко. Най-напред онзи негодник Монфърт. Искам той да знае, че правя секс с жена му. — Жестока усмивка. — Мъж като него никога повече не би я докоснал. Тя трябва да бъде наказана. Съсипана, унищожена психически. Тогава ще се разведа позорно с нея и ти ще бъдеш господарката на замъка.
— Майка ти… Това няма да й хареса. Нито на сина ти — позволи си да отбележи Джуди.
Пиер сви рамене.
— Познаваш ме, скъпа моя. Аз вземам решенията. Аз съм главата на това семейство. Всички ще се научат да уважават това. — Усмихна се. — А междувременно двамата ще се наслаждаваме на компанията си. Ти ще основеш собствена компания за връзки с обществеността, а „Масо“ ще ти осигурява договори, които ще те направят по-богата, отколкото някога си мечтала, както казвате в Америка. Чакала си толкова дълго, Джуди. Можеш ли да почакаш още малко?
Тя кимна.
„Две години“, каза си той наум; две години, а след това трагичен инцидент с лодка по Сена. Много тъжно. Нима би могъл да се ожени за някаква изхабена от вестникарски клюки жена!
— Добро момиче. — Разтвори пръстите на ръката си и погали гърба й; с удоволствие усети как тя потръпна. — За да ти покажа колко много означаваш за мен, ще ме придружиш до замъка. Ще настоявам семейството ми да те приеме като моя най-добра приятелка.
— Софи знае, че сме любовници, Том също…
— Младежко увлечение, за което и двамата съжаляваме. Но ще си останем приятели, затова искам да те представя официално. Всичко ще бъде съвсем открито и публично; ти ще присъстваш на вечеря в замъка веднъж седмично, с цялото семейство.
Той се усмихна. Противопоставянето на жените една на друга бе любимото му забавление. Неговата покорна женица не би възразила. Знаеше как да въздейства на жените. Да ги управлява. В случая със Софи щеше да се престори, че е открил католическата вяра.
Вината и разкаянието мощно въздействаха на въображението.
— Катрин никак няма да одобри това — каза Джуди, като навлажни устни.
— Майка ми, също като Софи и Том, ще ми се подчини. — Пиер сви рамене. — Дълги години съм планирал това, Джуди. Уверявам те, че съм обмислил всяка подробност. — Устните му потръпнаха леко. — И имам намерение да се забавлявам.
Над парка се бе спуснал мрак. Софи се загърна в жилетката си; през отворените врати на всекидневната можеше да види звездите; луната бе почти пълна и черната повърхност на езерото отразяваше светлината й като проблясък на фенер.
Небето бе чисто, без облаци. Нощта бе прекрасна, но студена.
Опита се да се помоли. Но не можеше да почувства Господ. Гневът й бе толкова силен, тежеше в гръдта й, корав като диамант, който може да среже всичко, да унищожи всяко чувство. Копнееше за Хю, а можеше никога повече да не го види. Никога да не го усети до себе си. Защо й се бе случило това?
Пиер трябваше да се съгласи — да признае, че никога не я е смятал за равностоен брачен партньор. Трябваше да каже истината и да я остави да си тръгне. Иначе щеше да бъде осъдена на самотен живот без любов. За нея никога не би могло да има друг мъж, освен Хю. Софи бе уверена в това. Бе родена, за да го обича. Само него.