Катрин проговори първа.
— Добре дошъл — звънко поздрави тя. — Добре дошъл, добре дошъл, любов моя… скъпи мой. Никога не съм вярвала, че си изчезнал от белия свят. Нито за секунда.
Пиер прекоси стаята и пое ръката й; нежно я целуна по бузата.
— Моята скъпа майчица — каза той и на Софи й се стори, че в очите на Катрин проблесна гняв.
Но едва ли. Не би могло да е така.
— И моят син. Нека те огледам.
Том пусна ръката на майка си и се изправи. Поколеба се, после прегърна баща си.
— Моят син — повтори Пиер. — Изцяло приличаш на мен. — Целуна го по двете бузи, по френски обичай. — И накрая Софи — моята любима съпруга.
Софи нито за миг не забравяше, че Том наблюдава цялата сцена. Вътрешно кипеше, искаше й се да го зашлеви с цялата гневна страст, на която бе способна, но вместо това му подаде буза и му позволи да я целуне. После бързо се отдръпна крачка назад.
Нямаше да позволи да я докосне повече. Никога повече нямаше да бъде негова.
— Пиер, изглеждаш добре.
— Така е. И душата ми е възрадвана да ви види. Молех се ден и нощ отново да видя семейството си. Знам какво е станало. — Отстъпи назад, към огъня. — И искам всички да знаете, че ви прощавам.
— Тя защо е тук?
Въпросът изскочи от устата на Том. Софи вдигна глава; гневът на сина й я стресна.
— Защо Джуди Дийн е застанала като гост в салона на майка ми?
Тъмните очи на Пиер се присвиха.
— Защото е гост. Тя е моя приятелка.
— Твоя любовница. — Том прокара длан през косата си. — Татко, знаеш ли колко често съм мечтал за този ден? Знаеш ли колко съм се молел, колко съм копнял за този миг? Знаеш ли, че бях готов да продам душата си само за да те зърна? И сега това се случва, а ти… ти го провали. Доведе тази долна жена в дома ни. — Очите му бяха пълни с гневна влага, той не можеше да се владее. — Не знаеш как тя разруши семейството ни.
— Том, Том. — Пиер огледа тримата Масо; те не реагираха така, както бе планирал. Може би не бе дотам удачно да доведе любовницата си. Момчето бе пораснало. Жените, естествено, бяха слаби; те не протестираха. Реши да смени леко подхода. — Има важна причина да я доведа тук, дете мое. Дълго се молих и добрият Господ ми показа пътя… — Точно така, Владек, използвай всички средства. — Нашето семейство трябва да узнае истината и да излекува раните си. А тъжната истина е, че отдавна, много отдавна аз предадох майка ти, любовта на живота ми. Двамата с Джуди молим за нейната прошка. Както аз й прощавам, задето е изгубила надеждата да ме види отново. И двамата трябва да живеем със знанието, че чужд човек е обладавал тялото на другия. Но можем да си простим, да продължим напред и отново да бъдем семейство. — Обърна се към Софи. — Надявам се да ме запознаеш с онзи стар свещеник, отец Сабен, искам да започна да посещавам църквата, докато заздравим брака си.
— Аз също моля за прошка — обади се Джуди. — Бях млада…
Софи не забеляза никаква искреност в очите й; жената едва прикриваше нахалното весело пламъче в погледа си. Прониза я силно отвращение. Нима Пиер говореше за Господ? Искаше да я окове в собствената й територия на вярата…
Но въпреки това замълча.
— Двамата с Джуди сме приятели. Цели петнадесет години бяхме близки приятели, много преди да съгрешим като любовници, и аз няма да предам старото ни приятелство. Когато човек е сам в затворническата килия, осъзнава кое е важно за него. Ще си останем близки и Джуди ще бъде гост в това семейство. — Пиер гледаше самоуверено и властно. Очите му се спряха на Том. — Още утре ще подадеш оставка в компанията и ще се откажеш от следването в Оксфорд. Ще ти намеря място, където да работиш под мое ръководство, не става дума за ръководен пост, разбира се. Трябва да извлечеш поука от грешката си с продажбата на акциите и да натрупаш много опит. Майко, скъпа моя. — Той се обърна към Катрин. — Ти трябва да се откажеш от всички акции, които бях прехвърлил на твое име, тъй като, както разбираш, вече не мога да се доверявам на преценката ти. Тъй като явно ти е трудно да се справяш с финансовите въпроси, ще се наложи да проверявам сметките на домакинството ти. За твое собствено добро. А ти, Софи… — Обърна се към нея най-накрая. — Аз те обичам и знаеш, че сме длъжни да прощаваме грешките и изневерите на другия. Очаквам от теб да се постараеш да възстановиш доброто си име… — Протегна ръка и погали шията й с върховете на пръстите си. — Имам намерение скоро да възродим съпружеската си страст.
Пиер се усмихна и зъбите му блеснаха някак хищнически.
— Виждате ли? Сякаш изобщо не е имало нищо. Всичко ще бъде отново както преди.