— И аз. В това имаме нещо общо помежду си. — Джуди се изправи, изпъна гръб и вдигна уверено глава. Протегна ръка към Софи. — Желая ти всичко най-добро.
— И аз на теб. Ако си готова, Ричард те очаква отпред. Ще те закара до дома ти.
— Благодаря. Сбогом — каза Джуди.
— Сбогом.
Софи остана загледана след нея, докато Джуди, старата й съперничка, си тръгна с високо вдигната глава. Завинаги си тръгна от живота й. Изведнъж я обзе невероятно усещане за покой.
Дълго седя навън, сама, загледана към езерото под лунната светлина. Не бе сигурна колко време е минало, но по едно време усети силна ръка върху рамото си. Обърна се — беше Хю.
— Как си, скъпа моя?
— Добре съм — отвърна тя.
— Том си легна.
— Той ще се оправи. Силен е, познавам го.
Хю седна до нея и я прегърна.
— Толкова те обичам — тихо рече той. — Не исках да свършва така.
— Никой от нас не искаше. Но изборът бе на Пиер. И на Катрин.
— Искаш ли да се върнем в хотела?
— Не, тази нощ ще остана тук. — Тя го целуна бавно и нежно по устните. — Не вярвам в призраци. Вярвам в прошката, в милостта и любовта — и в нашето семейство.
Нещо в тона й привлече вниманието му. Той се отдръпна леко и се вгледа в лицето й.
— Може би не е най-подходящият момент да ти го кажа. — Софи постави ръка върху корема си, нежно, като ласка. — Но всичко това бе един край, посвоему… А сега има и ново начало.
— Мили боже… да не искаш да кажеш…
— Да. Бременна съм — каза тя и се притисна в него.
Отново го целуна, страстно и Хю плътно я притисна в прегръдките си.
— Искам да останем така — каза той след минута. — Това е най-прекрасният миг в живота ми. Искам да останем така завинаги. Какво ще кажеш?
— Ще имаме и по-хубави мигове. Скоро. В бъдеще. Всичко ще бъде прекрасно. — Софи въздъхна радостно. — Макар че много ми харесва как луната огрява езерото. Обичам да гледам как искри.
Хю отново я целуна и я поведе навътре.