Том усети болка на угризение заради загубата и се опита да я омаловажи. Освен това и бездруго скоро щеше да скъса с нея, самоубеждаваше се той. Може би не веднага, но скоро. Поли не би могла да бъде негова съпруга… нали! Не притежаваше нито едно от качествата, които той търсеше. Е, освен интелигентност и сексапил, призна си. И добро чувство за хумор. Да де, но никое от наистина важните качества, които трябваше да притежава съпругата на сина на Пиер Масо. Добър произход, умение да се облича изискано, да има светски обноски. А Поли пет пари не даваше дори за елементарната хигиена.
Зачуди се какво ли ще направи тя сега. Дали ще се върне в стаята си, или ще иде да плаче на рамото на Марк Олстън, нападателя на отбора по ръгби, с когото я бе видял миналия вторник в бара?
Не, не биваше да мисли за това… Всичко между тях бе свършило. Погледна сутиена, който тъжно висеше на стола, където Поли го бе метнала. Обзе го гняв: без съмнение Джема го бе оставила нарочно, за да го намери Поли. Не бе предполагал, че е толкова коварна, с това нейно кротко личице и мек характер. Но една жена не можеше просто да „забрави“ сутиена си. Когато Джема се бе измъкнала от леглото му тази сутрин, се бе постарала да остави визитната си картичка.
Доста лукава постъпка, проява на животинска хитрост и смелост. Но предизвика у него единствено гняв. Той бе Томас Масо — и следователно не можеше да бъде манипулиран от някакво си градско момиче. Отново си повтори, че не усеща никаква загуба след сцената с Поли; просто се бе случило по-рано, отколкото го бе планирал. Подобни неща трябваше да решава той. Още днес щеше да приключи и с Джема.
Подобен ход бе донякъде малко рискован, тъй като така му оставаше само Флора, тъмнокоса шотландка, математичка и най-малко интересната от трите. А той се нуждаеше от жена и по-скоро от много жени. Имаше своите нужди и не биваше да ги пренебрегва.
Момичета колкото искаш, каза си той успокоително. Лесно беше да си намери ново. Букет цветя, изискан ресторант, няколко многозначителни усмивки и да се настроиш да ги слушаш как бъбрят, без да ти се замъгли погледът. В това се състоеше подходът му; повече не му бе нужно. Но засега разполагаше с Флора. Щеше да се задоволи с нея за седмица-две. И без това планираше да прекарва доста време в Лондон, далеч от Оксфорд. Трябваше да се погрижи за делата си. А така нямаше да има опасност и да се натъкне на Поли.
Стига вече! Ядоса се на себе си, задето мисълта му се бе закачила толкова натрапчиво за някакво проклето момиче. Вече изгуби достатъчно време, май щеше да е по-добре да бе отишъл на глупавия й пикник.
За да се разсее от мислите за Поли, Томас взе писмата от бюрото си и отново ги прегледа. Бе свел кандидатурите до три; едната от тях, господата Елджин и Хартфорд от „Линкълнс Ин“, изглеждаше най-подходящата за целта му. Беше направил проучване. Фирмата им бе малка, но много стара и с безукорна репутация. Именно в това бе разковничето. Другите кантори бяха спечелили важни дела и бяха коментирани надълго и нашироко в пресата, но той трябваше да мисли и за нещо повече от победата си. Отнасяше се до репутацията на майка му, както и до паметта на баща му, и до доброто име на „Дом Масо“. Всичко трябваше да бъде извършено тихомълком, дискретно.
Да. В случай че интервюто днес премине удовлетворително, Елджин и Хартфорд щяха да получат тлъст чек от него.
Изведнъж изпита зверски глад. Жени и храна — тези дни Том явно непрекъснато се нуждаеше и от двете. Погледна найлоновата торба, която Поли бе оставила на пода, и се зае да тършува из нея. Вътре наистина имаше франзела и някакъв обикновен пастет, английски, а не френски, но щеше да се задоволи и с това. Докато ловко отваряше бутилката с шампанско, си каза, че Поли наистина бе права. След чаша-две нямаше да има значение какво пие. Вярно, че беше долнопробно, но можеше да го преглътне.
После си напомни, че е най-добре да спре след втората чаша. Нямаше да е проява на добър тон да се появи в кантората на адвокатите пийнал. Все пак ставаше дума за делата на „Дом Масо“. Тъй като бе прекалено млад, за да поеме контрол над наследството си, трябваше да подходи внимателно. И решително — като мъж.
Сипа си премерена доза в чашата. Докато размазваше дебел слой пастет върху франзелата, отново му се прииска Поли да е до него, за да споделят храната.
Осма глава
Ресторантът беше пълен. Беше с отлично разпределение и фоайето бе достатъчно просторно, с интериор в бледозелено и бяло, с пейки от резбован дъб и много столове, но това не можеше да промени факта, че страшно много хора чакаха да бъдат настанени.