— Но моята резервация беше за преди половин час — протестираше на висок тон един американец точно пред тях.
Софи чу рецепционистката да отвръща тихо, макар и с категоричен тон — много съжалявали, но другите гости в ресторанта се забавили повече от очакваното; нямало какво да се направи; дали господинът не би искал едно питие на бара.
— Опасявам се, че няма да намерим маса.
— Не се тревожете — спокойно отвърна Грегоар Лазар.
— Но явно всички тези хора имат резервации. Можем да отидем някъде другаде — предложи Софи. — Наистина нямам нищо против. Не съм излизала на обяд много отдавна. Една супа в някое бистро ще ми бъде достатъчна.
Лазар поклати глава.
— Супа! За Софи Масо! Вие сте невероятна.
Вдигна ръка и леко присви пръсти. Рецепционистката го забеляза и му отвърна със също толкова дискретен жест. Само след секунда до тях се появи сервитьор.
— Мосю Лазар, радвам се да ви видя отново — поздрави той. — Ако обичате, последвайте ме, мосю, мадам, масата ви е готова.
— Какво! — избухна мъжът зад тях. — Ако има маса, то това е моята маса, по дяволите…
— Това са наши специални клиенти, мосю — ледено го сряза рецепционистката. — И ако не можете да сдържате темперамента си, ще ви помоля да напуснете.
Човекът видимо се поколеба, докато Софи минаваше покрай него притеснена. Погледна го извинително. Той сви рамене.
— Все едно — измърмори мъжът.
Сервитьорът ги настани на маса до прозореца с прекрасна гледка към булеварда долу и покривите над сивия стар Париж. Тя седна притеснено и хвърли поглед назад към разгневения клиент.
— Прередихме хората — каза тихо.
Грегоар се усмихна.
— Колко прелестен английски обичай да се притеснявате за това. Той и бездруго няма да си тръгне. На обикновените клиенти са им нужни няколко месеца, за да си уредят резервация. Наистина няма да си тръгне, не му достига кураж за това.
— Ползвате се с голямо влияние — отбеляза Софи.
Той вдигна рамене.
— Не аз, мадам, вашата компания. Съпругата на собственика получава отстъпка при нас, а ние водим много от клиентите си тук — взря се внимателно в лицето й. — Още ли сте загрижена за господина? Позволете ми.
Лазар леко вдигна ръка и друг сервитьор незабавно се приближи до масата им. Заговори му много бързо на френски, така че Софи не можа да разбере какво точно му каза.
Човекът само кимна и се отдалечи, а само след секунди Софи забеляза раздразнения клиент и леко замаяната му съпруга да се настаняват на друга маса.
Тя се усмихна леко.
— Сега вече съм впечатлена, Грегоар!
— Толкова сте внимателна; аз също се стремя да го правя. Помолих ги да им сервират голяма бутилка шампанско за наша сметка. „Вьов Клико Гран Дам“, добре е, нали? — ухили се той. Но в същия миг по лицето му мина сянка. — О… не исках…
Софи поклати глава. Той бе искал да й направи комплимент с „гран дам“ — благородна дама, но после бе осъзнал останалата част от наименованието, „вьов Клико“ — вдовицата Клико.
— Няма нужда да се отнасяте с мен като с писано яйце — каза тя.
Той изглеждаше озадачен.
— Моля?
— Това е израз. Не е нужно да… да заобикаляте темата, да се пазите да не споменавате името на съпруга ми. Вярно е, че съм в траур, но това е, защото едва сега бе обявен за мъртъв. — Софи отпи глътка вода. — Не би било редно да облека тези дрехи по-рано. Но аз съм приела загубата. Минаха толкова години.
— Да — съгласи се той.
— Вярвам, че действам така, както той би желал. Заради нашия син, Томас. И заради компанията, разбира се, с която той много се гордееше; просто проверявам дали всичко е наред с нея. — Софи въздъхна, като се сети за рецепционистката в „Масо“, която бе направо ужасена от срещата с нея. — Иска ми се хората да не се страхуват от мен, Грегоар. Никой не бива да си мери приказките заради мен или да внимава да не спомене Пиер. Искам да продължа напред. Затова съм тук.
Той кимна.
— Разбирам.
Сервитьорът се върна с менюто, осведоми ги колко благодарен и вече успокоен е разгневеният господин и изчака поръчката им. Лазар се спря на пикантна пържола. Последва пауза и Софи схвана, че очакват нея.
— О, дайте ми няколко секунди — помоли тя.
Осъзна, че е очаквала Грегоар да избере нещо и за нея, както винаги бе правил Пиер. Но Лазар чакаше, оставяше я да направи собствен избор. Софи не бе свикнала с това. Но реши, че й харесва.
— Салата „Нисоаз“ — поръча си тя.
— Много добре, мадам. Ще изберете ли вино, мосю?