Грегоар я погледна; тя поклати глава.
— Само бутилка „Перие“. Това е делова среща.
— Отлично, сър — отвърна сервитьорът и изчезна.
— Ако сте готова да ме изслушате, бих могъл да ви представя в най-общ план положението — поде Грегоар. Беше напълно сериозен и Софи се постара да се съсредоточи и да не мисли за очарователните му обноски или за леките бръчици около очите му, когато се усмихва. — Естествено, ще ви предоставя всички доклади и отчети, когато се върнем в офиса. Но засега може би едно кратко резюме?
— Би било добре.
Той нахвърля положението с едри щрихи. „Дом Масо“ просперираше. Цената на акциите бе нараснала с девет процента, откакто Пиер бе изчезнал. Бизнесът с бижутата бе в отлично състояние, можеха да се похвалят с някои от най-красивите произведения на ювелирното изкуство в света и репутацията им бе безукорна. Модната къща и аксесоарите също бяха стабилни, макар че последната колекция бе посрещната с известна сдържаност и сега специалистите от отдел „Връзки с обществеността“ работеха усилено, за да я преодолеят.
— Джуди Дийн — обади се Софи, спомнила си за деловата млада жена в малиненочервен костюм.
— Тя е много способна.
— И аз имам същото чувство.
Грегоар Лазар замълча за миг.
— Може би ще искате да се опознаете по-добре; както сама казахте, тя е най-високопоставената жена в „Масо“. Освен вас, разбира се.
— Едва ли може да се каже, че аз съм в „Масо“ — наклони глава Софи.
Той й се усмихна в отговор.
— Ние всички работим за вас, трябва да свикнете с това.
На Софи много й допадаше отношението му. Проявяваше голямо уважение, но без снизходителност.
— Бих искала да я опозная, макар че едва ли ще остана дълго в офиса.
Грегоар простена.
— Нали няма да се скриете отново в замъка и да ме оставите съвсем сам, затънал в скучни дела по цял ден?
Тя се разсмя.
— Толкова ли е зле?
— Нямате представа каква досада е.
— Е, добре — подхвана Софи, но замълча, докато сервитьорът остави ястията пред тях и се оттегли. — Явно държите всичко под контрол, Грегоар, затова едва ли ще прекарам повече от седмица-две в офиса, след като прегледам всички документи.
— Документи?
— Да, докладите и отчетите, които ми казахте, че ще ми представите.
— О, документите — той повдигна вежди. — Разбира се, че бихте искали да ги видите. Надявах се да ви спестя това главоболие.
— Предполагам, че е добре да прегледам всичко сама — извинително каза тя.
— Разбира се — ухили се той. — Защо само аз да се мъча с тях?
Тя опита салатата си. Беше изключителна; шушулките зелен боб бяха свежи и хрупкави, в дресинга бе използван лимонов сок, а не оцет, бяха прибавили и свежи зелени подправки, което придаваше на ястието чудесен летен привкус. Забеляза, че пресните картофчета са изпъстрени с малки точици от трюфели и въздъхна блажено.
Грегоар се зае с пържолата си, която изглеждаше превъзходно, много сочна и съвсем не препечена. Той кимна към салатата й.
— Забелязал съм, че добрите майстори-готвачи наистина се познават по простичките ястия, а не по сложните рецепти.
— И аз съм на същото мнение.
Той й се усмихна.
— Мадам… Софи, надявам се, че няма да ме сметнете за неуместно прям, ако изразя искреното си удоволствие от присъствието ви тук. И наистина се надявам, че след като се приберете у дома, ако твърдо сте решили да го сторите, няма напълно да ни забравите — той помълча. — Е, ако трябва да бъда напълно откровен, надявам се да не забравите мен.
Софи се засмя.
— Бих могла да се заблудя, че флиртувате с мен, Грегоар.
— О! Не, мадам — напълно сериозно възкликна той. — Не е така… не е флирт.
Тя се изчерви и потърси прикритие в нова хапка от салатата.
— Извинете ме — скръбно продължи той. — Отвикнал съм… не ме бива в това. Толкова отдавна е било. Простете ми.
— О! — възкликна Софи. — Справяте се много добре. Имам предвид, че не почувствах засегната.
— Но аз много избързвам. Впрочем вие сама знаете колко сте красива и нямате нужда да ви го казва стар глупак като мен. Просто се надявам да можем да станем приятели.
Софи усети устата си пресъхнала. Толкова години бяха минали, откакто някой й бе говорил по този начин. Всъщност не беше сигурна дали някога изобщо са й говорили така. Лазар бе силен, висок, хубав и очевидно много преуспял бизнесмен, а все пак, изглежда, бе искрено привлечен от нея. Седеше насреща й явно притеснен — заради нея. Представи си!
Усети приятно отпускане, сякаш полека разтваряше душата си под необичайната за нея топлина на мъжкото внимание. И интересно — нямаше никакво усещане за вина. Беше вдовица, свободна жена. Не че би стигнала чак дотам, че да…