Донякъде бе задължена на Хю Монфърт и талантливото му протеже — спечелилата „Оскар“ актриса; статиите за този успех бяха заели толкова много място, че провалът на тяхната модна марка бе минал на заден план.
Въздъхна. Работата в „Масо“ в последно време много напомняше „Изкуплението Шоушенк“ — сякаш се мъчеше да изкопае тунел с лъжичка, за да се измъкне от затвора.
Телефонът й звънна.
— Да, Мари?
— Мосю Лазар пита дали можете да му отделите пет минути за среща в кабинета му, мадам.
— Предай му, че се качвам веднага.
Тържествуващо затвори телефона. Прекрасно. Мосю Лазар — не, Грегоар, поправи се тя — бе обработил Софи Масо, бе я накарал да си тръгне, да се прибере обратно в Шато дез Етоал и да се заеме с обичайните занимания за хората от породата „много богати“. И тъй като тя бе успяла да се държи пред нея достатъчно достойно, навярно търпението й щеше да бъде възнаградено.
Старши вицепрезидент.
Джуди приглади полата си, огледа се в голямото огледало, което бе поискала да сложат в кабинета й, за да може винаги да е сигурна, че подгъвът й не е провиснал или някое копче не се е разкопчало.
Умът й се проясни напълно. Софи Масо бе изтласкана на заден план в съзнанието й, където й бе мястото. Сега именно Лазар и отношенията й с него трябваше да са на първо място в мислите й. Джуди моментално отметна в списъка си като вече получен поста старши вицепрезидент — дали вече да не се прицели в следващото ниво?… Трябваше да накара да уволнят Жил Керуал — абсолютно безполезен тип — и да назначат нея за директор на отдела.
Качи се с асансьора до кабинета на изпълнителния директор в отлично настроение.
Когато застана пред вратата на Лазар, почука тихичко.
— Грегоар?
— Влез, Джуди — покани я той.
Тя влезе.
— Толкова се радвам… О, извинете ме.
Софи Масо не си бе тръгнала. Стоеше до Грегоар и се усмихваше много глуповато, реши Джуди. Потисна раздразнението си и на свой ред отвърна със сияйна усмивка.
— Надявам се, че обядът ви е харесал, мадам — обърна се тя към Софи през стиснати зъби.
— Много ми хареса — отвърна Софи с леко изчервяване.
— Джуди, мадам Масо ще се настани в свой кабинет тук, докато преглежда нашите доклади и финансови отчети.
— Много добре.
Не можа да измисли как да реагира по друг начин. Вдовицата направо сияеше насреща й. Положи огромни усилия да сдържи яда си. Да преглежда финансовите отчети ли? Колко благородно, скромната домакиня сега се е заинтересувала от бизнеса. Джуди би трябвало да се почувства поласкана.
— Да, за нас е истинска радост да я приветствам тук.
Джуди погледна съчувствено Грегоар. Той несъмнено искаше помощта й да се отърве от тази добре облечена кукла. Каза си, че все ще измисли нещо.
— Мислех си, че двете може да работим заедно — обади се Софи.
— Моля? — рязко реагира Джуди. После се изчерви. Забележката я бе сварила абсолютно неподготвена. Побърза да се поправи. — Исках да кажа… О, Господи. Не го очаквах, все пак вие сте собственик на фирмата… и всичко останало — изтърси объркано тя.
— Няма защо да се страхуваш от мен — отвърна с усмивка Софи.
Снизхождението й направо я прониза.
— Радвам се да го чуя, мадам Масо — спокойно отвърна Джуди. Вече се бе съвзела и сега бе нащрек. Усети дланите си овлажнели от прилива на адреналин.
— Но трябва да ме наричаш Софи, моля те. А аз ще те наричам Джуди, ако нямаш нищо против.
— Абсолютно нищо.
— Ще бъде чудесно да работя с друга жена.
— Разбира се — сърдечно отвърна Джуди.
Дали знаеше? Сигурно. Не можеше да не знае! Защо ли постъпваше така? Косъмчетата на тила и по ръцете й настръхнаха. Запита се дали Софи не търси някакво извинение, за да я уволни; нямаше обаче никакво намерение да се предава.
— Ти май си и единственият служител в компанията, чийто майчин език е английският.
— Вярно е, макар че всички говорят свободно английски. В „Дом Масо“ много държим на езиковите умения — не можа да устои на изкушението да покаже професионална гладкост Джуди.
— Виждам, че е така — кимна Софи. Тази млада жена й се стори някак настръхнала и напрегната. Нима вътрешно бе решила да й се опълчи? И защо? Не, навярно просто бе нервна. — Е, сигурна съм, че ще се разбираме чудесно.
— Несъмнено. Нямам търпение, Софи.
— Отлично — намеси се Грегоар Лазар. Доволно местеше поглед от едната жена към другата. — Наредих за Софи да подготвят кабинета срещу моя, Джуди, а в съседство има още един свободен офис.
Джуди го знаеше. Стаичка без прозорци, два пъти по-малка от сегашния й кабинет.