Раздразнение се примеси с началното му задоволство. Естествено, че клиентите напускаха, след като нямаше място, за да разгледат стоката. Подобни сцени вероятно се разиграваха в магазините на „Мейбъри“ по целия свят. Имаше нужда от по-обширно пространство и по-голяма видимост. Наистина се нуждаеше от магазините на онзи динозавър „Дом Масо“…
— Мосю.
Обърна се. Нисичкият и набит Луи Метре стоеше насреща му, усмихваше се и потриваше ръце.
— Добре дошли — поздрави той. — Виждате, че се справяме чудесно, мосю Монфърт.
— Така е. — Хю кимна към офиса във вътрешността на магазина. — Ще влезем ли? Малко е претъпкано тук.
— Разбира се. Последвайте ме.
Метре разполагаше с чист и спретнат офис, което Хю горещо одобряваше. Настани се на един от столовете, които май не бяха от най-удобните.
— Не провеждам много срещи тук — извини се Метре.
— Всичко е наред. — Хю махна с ръка. — Е, какво става в „Масо“, ако изобщо има някакви новини?
Метре въздъхна тежко с присвити устни.
— Нищо, мосю. Нищичко. Тя ходи в офиса всеки работен ден. Информираха ме, че са й дали отделен кабинет. Но иначе не се случва нищо, никой не е освободен от работа, няма промени. Все едно изобщо не присъства там.
Хю кимна. Това бе леко разочароващо; в идеалния случай съпругата вече би трябвало да е внедрила някоя и друга глупава идея.
— Но много често я виждат в компанията на главния изпълнителен директор.
— Грегоар Лазар?
— Същият. Наредил съм на хората си да наблюдават сградата — без всякакво притеснение заяви Метре. — Той често води дамата на обяд, а миналия вторник дори я е извел на разходка извън града с колата си. И се говори, че тя щяла да го покани на вечеря в имението.
Монфърт се замисли. Това определено бе нещо ново. Веднага реши, че новините никак не му допадат.
— Това би могло да означава едно от следните три неща — започна да мисли на глас той. — Първо, че тя наистина живо се интересува от компанията и задава много въпроси.
— Съмнявам се, мосю. Едва ли би започнала да се интересува чак сега.
— Второ, че Лазар е намислил да се ожени за нея и да контролира богатството й, както и делът й от акции в компанията.
— Или трето, че са влюбени може би? — подсказа Метре.
Хю леко сви устни.
— Мосю Метре, любовта никога не идва по поръчка. Не мислите ли, че е крайно невероятно мосю Лазар изведнъж да се влюби до полуда в една домакиня?
— Но, мосю! — Метре бе от онези мъже, истински клюкари, които нямат търпение да споделят цялата информация, която са събрали. — Мадам Софи не е просто домакиня, а много привлекателна жена.
— Сигурен съм, че е била такава, когато Масо се е оженил за нея.
— Не, и сега е много красива. Един момент, вижте това…
Той измъкна плик със снимки от едно чекмедже на бюрото си. Монфърт бе шокиран.
— Какво е това?
— Казахте да разбера всичко, което мога, мосю — извинително обясни Метре.
— Да, но не и да следите дамата — отвърна Хю. Това леко го притесни. Подобни действия бяха под нивото му, много под принципите му. — Грешката е моя, че не съм бил по-ясен. Но в бъдеще, мосю Метре, никой не бива да следи мадам Масо, нито да я снима тайно.
— Напълно ви разбрах, мосю. — Метре изглеждаше леко засегнат. — Предполагам, че няма да искате да погледнете тези.
Хю се засмя.
— След като и бездруго ги имате, наистина по-добре да ги видя.
Взе снимките и ги разгледа мълчаливо. Метре не бе сбъркал в оценката си. Софи Масо бе изключително привлекателна жена. Дори и под ярката дневна светлина на тези папарашки снимки тя изглеждаше елегантна и красива на всеки кадър. Красотата й не бе натрапчива; носът й бе с класическа форма, а не мъничък и чип, фигурата й бе стройна, без обичайните едри гърди и извивки като на модните филмови гърли. Явно бе прехвърлила средата на трийсетте; около очите и устата й имаше едва забележими бръчици. Учтивият израз за подобни бръчици бе „линии на смеха“, лицето й обаче бе сериозно, очевидно не бе лице на човек, който много се е смял, реши Хю.
Той хареса меката й, лъскава коса, големите очи и изключителния вкус, с който бе облечена. Черно, явно заради наложения траур, въпреки че само по себе си в днешно време черното бе проява на висок стил. Но тоалетите й в черно бяха толкова разнообразни и елегантни, че със същия успех би могла да се облича и в цветовете на дъгата. Върху мадам Масо всеки тоалет изглеждаше неповторимо. На едната снимка бе облечена в строг костюм на „Диор“, с кройка, напомняща четиридесетте години, с дължина точно до коляното; на следващата беше с рокля и късо сако, под което се виждаше разкроена пола; на третата бе в тоалет на „Шанел“. И никакви панталони, на нито една от снимките.