Софи си тръгна от офиса около единадесет — за деня, както подчерта пред Джуди. А тя едва се сдържаше да не заподскача от радост по коридора, покрай малките кутийки на секретарките и чак до машината за вода. Търпение, все още не бе приключило.
Накара Мари да се обади на секретарката на Лазар за среща и той, естествено, веднага намери време да я приеме. Грегоар Лазар вече бе поразредил обичайните си делови срещи и обеди. Всичко бе оставено на заден план, за да може изцяло да бъде на разположение на вдовицата. Джуди пръсна от парфюма „Хермес 24 Рю Фобур“ във въздуха пред себе си и пристъпи в уханното облаче, както правеха всички французойки. Така парфюмът обгръщаше деликатно цялата фигура, без да е натрапчив. Нямаше желание да мирише силно, подобно на някоя кабаретна актриса.
Приближи се до кабинета на Лазар и почука леко.
— Джуди, влез.
— Благодаря, Грегоар — каза тя, като се възползва от наскоро отправеното предложение да се обръща към него на малко име. — Мога ли да седна?
Покани я с жест да се настани на един шезлонг, който, както забеляза доволно, идеално подхождаше на нежносинята й рокля. Седна с грацията на котка, усмихната и уверена в перфектния си външен вид.
— Исках да те осведомя за разговора, който преди малко проведох с мадам Масо — подхвана тя с равен глас.
Леко покровителствената усмивка на лицето на Лазар се стопи и той седна зад бюрото си. Целият се напрегна в слух.
— Да не би да са прехвърчали искри в офиса?
— Искри? Защо, за бога, да има искри? — попита Джуди, усмихната самоуверено.
Лазар наклони глава; явно играта му бе забавна.
— Два толкова силни характера — измърмори той.
„Силен характер“ не бе точно определението, което Джуди би използвала за вдовицата Масо. По-скоро „крехка като тръстика“.
— Двете с мадам Масо се разбираме чудесно.
— О! — възкликна той и за миг й се стори, че забелязва сянка на разочарование по лицето му. — А каква бе темата на разговора ви?
— Мадам Софи смята обемната информация, която си й предоставил, за доста сложна материя за разбиране.
— Съжалявам да го чуя.
— И ме попита какво е състоянието на компанията. Уверих я, че тук нищо не се е променило. И… подхвърлих, че вероятно проявява по-голяма предпазливост, защото може би не се доверява на ръководството на фирмата…
Лазар се усмихна одобрително.
— Имаш предвид мен.
Джуди наклони глава.
— И какво каза тя?
Забеляза, че Грегоар се е привел силно напред; буквално седеше на ръба на стола.
— Тя бе силно разтревожена от подобен намек и ме увери, че ти има пълно доверие. После се поинтересува от моята преценка за делата на „Дом Масо“ и когато я успокоих, реши да си вземе почивка за остатъка от деня.
— Ясно.
Грегоар Лазар допря върховете на пръстите си и погледна Джуди право в очите; неговите бледосини, леко скосени очи бяха непроницаеми и за миг тя се притесни. Дали не бе преминала границата? Дали не бе преценила погрешно ситуацията?
— Макар да не смятам, че е редно да предлагам някого за повишение точно сега — започна той, — напоследък останах силно впечатлен от работата, която свърши покрай ревютата в Лондон.
Това бе преди повече от месец.
— Благодаря — отвърна Джуди.
— И реших да увелича заплатата ти.
Усмихна се хладно; бе рискувала и бе спечелила.
— Благодаря — каза тя отново.
— Ще получаваш сто седемдесет и пет хиляди евро.
Джуди настръхна. Сто седемдесет и пет хиляди? Сегашната й заплата бе сто и петдесет. Тя се надяваше поне на четвърт милион. Поколеба се дали да не рискува с ново предизвикателство.
— Вярвам, че скоро ще обмислиш да я увеличиш отново, Грегоар — усмихна се тя.
Сините му очи издържаха на погледа й без мигване.
— Джуди, ясно ти е, че заплатата расте, когато и постиженията в работата са големи. Ако продължиш да работиш на същото високо ниво…
Идеално поддържаната му ръка се изви в жест, който показваше, че възможностите са безкрайни.
Тя кимна. Разбираше го идеално. Вече не бе момичето от отдел „Връзки с обществеността“, сега бе довереният човек на Грегоар Лазар — неговите очи и уши в „Дом Масо“, а може би и извън фирмата.
— Питам се — деликатно подхвана тя, — ако мадам Масо реши, че ще прекарва все по-малко време в офиса… мисля, че трябва да получава информация за това какво става тук, а аз, разбира се, съм доста близка с нея. Макар да е леко необичайно, вероятно би могъл да ми разрешиш да отделям част от работното си време в офиса, за да я посещавам и да продължим… приятелството си.