Лазар внимателно я изгледа.
— Като се замисля, може би бях леко сдържан. Нека кажем, че заплатата ти е двеста хиляди.
Погледна я право в очите. Джуди му подаде ръка над бюрото.
— Удоволствие е да се работи с вас, мосю — каза тя.
Тринадесета глава
Всичко бе започнало толкова тривиално. По време на ваканция.
— Татко. — Софи най-сетне бе събрала смелост.
— Да?
Майк Робъртс не вдигна очи от вестника си. Не бе и очаквала да го направи. Баща й не я харесваше особено. Осемнадесет години се сърдеше, задето не е момче. А майка й се стремеше единствено да му угоди.
— Искам да отида в Кан с Джоана Уилсън.
— Джо Уилсън? Това момиче е една малка развратница. — Робъртс изсумтя. — И къде се намира Кан?
— Във Франция. Само за уикенда. — Софи се опита да го предразположи. — За обогатяване на общата култура и нали миналата година си извадих паспорт.
— Няма да ти дам и пени. И бездруго издръжката ти ми излиза солено.
— Спестила съм малко пари — примоли се Софи. — От работата. Може ли да замина?
Мъжът се извърна и погледна дъщеря си — силно притеснена, кльощава и плаха. Напомняше му за жена му в най-дразнещите й моменти. Защо не им се бе родило момче!
— Прави каквото искаш — вдигна рамене той. — И бездруго скоро заминаваш в колеж.
Софи грейна от радост.
— Благодаря, татко.
Обърна се към майка си, но Ан бе заета с приготвяне на агнешкото бутче за обяд; както обикновено, тя не показа никакъв интерес към плановете на дъщеря си.
Софи се покатери в малката си стаичка на горния етаж и се зае да приготвя куфара си. Беше благодарна, че баща й проявява такова безразличие и не я бе спрял. Щеше да се махне оттук. И то във Франция!
Франция бе чужбина. Кан — легендарният град, където се провеждаше прочутият филмов фестивал. Джоана й разправяше как ще срещнат куп звезди и знаменитости. Принцове на Монако, богати мъже, все от този род. Джо бе обявила, че заминава, за да си търси късмета, и бе предложила на Софи да тръгне с нея.
Беше съвсем естествено: Джо беше русокоса и светла, а златистите си кичури задължително оформяше в салона „Видал Сасун“. Малкото провинциално градче Тънбридж Уелс бе напълно подходящо за Софи, но не би могло да задържи пъстроцветна пеперуда като Джо — тя бе призвана за по-друга съдба, мислеше си Софи.
Ако Джо бе пеперуда, то тя бе молец; обикновено забила нос в книгите, потънала в някой любовен роман или съсредоточена в уроците си. Винаги бе с училищната си униформа, затова не се открояваше по никакъв начин. Дори и през уикендите предпочиташе обикновени и съвсем семпли дрехи. Момчетата никога не й обръщаха внимание, макар че, както снизходително подхвърляше Джо, Софи можеше да бъде и хубава.
— Трябва да го направиш — предлагаше приятелката й. — Да се понагласиш малко.
— Какво имаш предвид?
— Да изрусиш косата си. Бих могла да ти помогна. Да носиш къси поли, високи токчета. Купи си сутиен с подплънки! — Джо отметна русата си грива. — Малко сини сенки на очите! Сега никой не може да види как изглеждаш под тоя бретон.
— А, не, благодаря — възрази Софи. — Баща ми ще ме убие.
Някои от момичетата в училище се чудеха защо Джо се мотае със Софи Робъртс. Господин Робъртс беше толкова скучен, просто някакъв вестникар с не особено голяма къща. Тя дори нямаше и хубави братя.
Софи обаче знаеше защо: Джо не обичаше да има конкуренция, а тя не бе никаква заплаха за нея. Самочувствието й бе толкова осакатено от липсата на любов от страна на егоистичните й родители, че бе безкрайно доволна, задето просто има приятелка. Мотивите на тази „приятелка“ нямаха значение — никакво.
А тази вечер бе още по-щастлива. Щеше да бъде компаньонка на Джо във Франция! На истински чуждестранен плаж, където щеше да види истински филмови звезди! Един кратък поглед, хвърлен към „истинския“ живот извън рамките на нещастното й детство в малкото градче. Можеше дори да се окаже слънчево, кой знае. По телевизията винаги даваха слънчево време в чужбина. Софи погледна таванския прозорец, върху който барабанеше дъждът, и се озърна в тясната и сива стаичка, като отправи гореща молба към небесата да не би да се обърка нещо; дано баща й да не измисли някакво извинение, за да я спре. Тогава я очакваше все същото ежедневие: да стои със сведена глава и да не му се мярка пред очите.
— Скучно ми е — заяви Джоана.
Облегна се върху фините завивки на хотелското легло.
— Скучно ли? — шокира се Софи.
Как Джо бе могла да каже подобно нещо? Послушно я бе следвала навсякъде. Бяха видели толкова много филмови звезди и красавици, а Джони Холидей, известният френски певец, дори бе намигнал на Джо! Софи го забеляза. Бяха пили вино — Джо май тотално прекали — и бяха хапвали кроасани, къпаха се в морето. Всъщност Джо прекара доста време на пясъка, за да показва невероятните си червени бикини. Софи имаше цял бански, но бе прекалено свенлива, за да го носи, и затова остана с късите си панталони и чехлите.