— Не сме излезли с никого.
— Нали пихме кафе с онези французойки — възрази й Софи.
— Пфу! Момичета — презрително отрони Джо. — Не съм дошла заради момичетата. Искам да си намеря гадже. Или да срещна някой филмов режисьор — прокара пръсти с яркочервени нокти през косата си, като се оглеждаше в огледалото на вратата на гардероба. — Дойдох, за да бъда открита.
— Повечето мъже са много по-възрастни от нас…
— И какво от това, скъпа? Зрелите, преуспели мъже харесват млади момичета. Може би някой ще ни покани на яхтата си — развълнувано размаха ръце Джо.
Софи се изчерви. Момичетата по яхтите често седяха на палубите без горнище на банските си и показваха гърдите си на целия свят!
— Не мисля, че баща ми ще одобри такова нещо.
— Баща ти не харесва нищо от онова, което правиш — изтъкна Джо с жестока прямота. — Поживей си, Соф! Или поне гледай как го правя аз — засмя се звънливо тя. Преметна дългите си крака над леглото и отвори рязко вратата на гардероба, която заяждаше. — Евтин мотел — изсумтя тя. — Трябва да живеем в лукс!
Софи се разсмя.
— Едва ли ще ни се случи. Нали не си въобразяваш, че ще срещнеш принца от приказките?
— Ако някой може да го срещне, със сигурност ще съм аз — убедено заяви Джо. — Гледай! Пазя я специално. Какво ще кажеш?
Извади прозрачна бяла рокля и я вдигна пред себе си. Дрехата прилепваше върху извивките на слабото й тяло, беше с опасно дълбоко деколте и бе толкова къса, че едва покриваше ханша й.
Софи се засмя.
— Сериозно говоря! — настоя Джо. — Ще бъда много секси!
— Мисля, че е малко прекалено.
Приятелката й се нацупи.
— Ти изобщо не искаш да се забавлявам. Не си ли забелязала как се обличат другите момичета?
— На мен ми остана само розовата рокля.
Тя й беше любима. Моделът беше копиран от едно списание, носеше го Джаки Кенеди; стигаше до коленете и беше с елегантно лодка деколте, при това Софи смяташе, че с нея изглежда по-голяма.
— Скууучнооо — отсече Джо. — Ти си носи твоята, а аз ще облека бялата. Ще идем на „Кроазет“. Вчера чух да говорят, че Пиер Масо щял да бъде там.
— Поредната филмова звезда — въздъхна Софи.
Звездите никога не се оказваха там, където Джо бе планувала, и двете само обикаляха и ги търсеха, докато им излязат мазоли заради високите платформи на сандалите.
— Не! Той е французин, бижутер. Притежава онази известна верига магазини, като „Жарар“ или нещо подобно.
— О, да — сети се Софи.
Обичаше бижутата, макар че нямаше нито едно. Но й харесваше да ги гледа в списанията на Джо и да се възхищава на онези, които ги носеха — манекенките и принцесите.
— Все едно, той е прекрасен и безумно богат. И се говори, че обича красивите момичета — Джо вече сваляше джинсите си и посегна към парчето бял плат. — Само гледай, Соф. Това е моята вечер. Усещам го!
Плажът „Кроазет“ бе претъпкан. Нощта бе топла и лекият бриз откъм морето бе приятен; както и ароматите, които се носеха от ресторантите наоколо, всички пълни до пръсване. Кан съществуваше заради филмовия фестивал и го правеше по наистина великолепен начин. Но Софи, макар да не го признаваше гласно, нямаше търпение да се прибере у дома. Не й беше мястото тук; този град бе за пеперуди, а не за сиви молци.
— Виж! — Джо се вкопчи в ръката й, тъй като залитна на високите си платформи. — Мисля, че това е той, Соф! Познах го, виждала съм го в списанията.
Софи погледна. Не видя нищо особено — тълпа блондинки, повечето само по бански, се смееха звънко безспир, скупчени около един мъж. Той сочеше голяма и прекрасно екипирана яхта и няколко от момичетата хукнаха натам.
— Това е „Наташа“. Неговата яхта! Сигурно е над двайсет метра.
— Хубава е.
— Хубава! — изсумтя Джо. — Знаеш ли колко пари са нужни за поддръжката на такова нещо? Има прислуга. И огромен замък близо до Париж. С фазани в парка. Много е известен.
— Идва насам — плахо промълви Софи. Изпита внезапно желание да се обърне и да побегне. В сравнение с миниатюрните парченца плат, които другите момичета носеха около телата си, дори и бялата мини рокличка на Джоана изглеждаше старомодна. — Хайде да слезем на пясъка и да пошляпаме във водата…
— Никъде няма да шляпаме.