Софи натисна звънеца на вратата. Чу леки стъпки по стълбището и вратата се отвори.
— Да? — посрещна я младо момиче.
Софи примигна. Девойката не бе на повече от деветнадесет, с изрусена коса, подстригана на черта до брадичката. Беше симпатична, с кафяви очи и беше облечена с джинси и риза, която приличаше на мъжка — с тънки червени райета върху бял фон.
— Извинете, вероятно съм объркала къщата — сконфузено каза Софи.
Кварталът бе скъп, но къщите бяха абсолютно еднакви отвън.
После долови по-тежки стъпки, които разпозна; беше той. Грегоар изтича по стълбите усмихнат. Беше с бяла риза, вратовръзка и панталони и ухаеше на скъп одеколон. Целуна галантно ръката й.
— Скъпа моя! — възкликна той. — Заповядай, толкова се радвам да те видя.
Софи се загледа объркано в младата жена.
— Извини ме — продължи Грегоар. — Това е Лиз, новата ми секретарка. Лиз, това е дамата, за която ти говорех, мадам Масо, собственичката на компанията.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас, мадам — обади се Лиз. — И голяма чест.
Софи стисна ръката й, като се почувства безкрайно глупаво.
— Решихме да дойдем да поработим тук, тъй като има толкова много за вършене; късно е и си казах, че е добре поне да взема пица за Лиз — поясни Грегоар.
Софи погледна към всекидневната — там наистина имаше отворена кутия с пица върху скъпата ниска масичка с плот от дебело зелено стъкло. Усмихна се.
— Не предполагах, че обичаш да хапваш пица.
— От време на време — отвърна той. — Заповядай, влез.
Момичето леко се дръпна назад и Софи пристъпи в коридора.
— О, каква рокля само — възкликна то.
— Благодаря. — Софи прие комплимента й леко смутено.
Погледна Грегоар, който мигновено й се притече на помощ.
— Лиз, след като мадам Масо е тук, ще приключим за тази вечер. Можеш да довършиш печатането на записките си у дома.
— О, да, мосю — отвърна момичето.
— Само гледай да дойдеш рано сутринта, в седем и половина — спокойно нареди Грегоар.
— Да, мосю. Довиждане, мадам. Беше ми приятно да се запознаем.
— И на мен — отвърна Софи, която се успокои след затварянето на вратата. — Съжалявам, мили; не предполагах, че ще работиш по това време.
— Почти приключвахме. — Грегоар стисна дланта й. — Така се радвам, че си тук; ти си много по-забавна от досадното проучване на доставчиците на диаманти. Позволи ми — посегна да вземе сребристото й палто. — Зашеметяваща рокля, скъпа. Как изкара вечерта без мен?
— Хубаво е, че питаш — започна Софи и се отпусна на едно от кожените му кресла. Вече се чувстваше в по-познати води; да ревнува от секретарката му, какво би могло да е по-глупаво от това? — Имах неочаквана среща.
— С кого? — Лазар отиде в кухнята. — Чай? Кафе? Аперитив?
— Нещо съвсем меко и без кофеин, ако имаш. Чай от лайка би било чудесно. Та… срещнах Хю Монфърт.
Софи наблюдаваше Грегоар, докато се суетеше в модерната си кухня, оборудвана в матиран хром; гърбът му се скова.
— Сигурна ли си? — попита той.
— Напълно, той сам ми се представи.
— И сигурно ти е направил оферта за компанията — пошегува се Грегоар.
— Точно така.
Той се завъртя кръгом и зяпна.
— Моля?
— Каза, че има предложение за мен. Отговорих му, че отказвам — увери го Софи. — Посъветвах го да се обърне към теб.
Лазар наля кипналата вода в глинена каничка.
— И как реагира той?
— Осведоми ме, че ти „не правиш най-доброто за интересите на акционерите“ — цитира думите му Софи и добави: — Самонадеян глупак!
Забеляза, че Грегоар прие информацията много сериозно. Ръцете му трепереха, докато оставяше на масата чашите и чинийките.
— Нагъл тип — изплю ядно той. — Нахален простак.
— Не се тревожи — успокои го Софи. — Не взех насериозно този господин дори и за миг.
Грегоар си пое дълбоко дъх, после отново, приближи се до нея и остави чашата на масата.
— Захар? — предложи й.
Тя поклати глава, а той улови ръката й и отново я целуна, този път с повече страст. Това предизвика лека тръпка у Софи.
— Грегоар… — каза плахо. — Съжалявам, аз просто… Нуждая се от повече време, за да свикна… Толкова години минаха.
Прозвуча като оправдание. Дори и за нея. За миг, тя си спомни Пиер и неприязънта си винаги, когато той дойдеше в спалнята й, отметнеше завивките и легнеше до нея, а тя оставаше неподвижна и изтръпнала от страх, стискаше зъби и се молеше всичко да свърши по-бързо.