Грегоар се усмихна с разбиране, после вдигна ръка и погали с пръст врата й.
— Не се тревожи, скъпа, знам, че си религиозна. — Стана, за облекчение на Софи. — Намирам го за очарователно — каза той. — Красивите жени невинаги са толкова добродетелни.
Тя сведе очи. Съвсем не бе светица, ако това имаше предвид.
— Остани за миг така, скъпа моя — помоли той и се скри в спалнята.
Софи отпи от чая и се постара да преодолее нервността си. Трябваше просто да свикне с идеята за мъжко докосване. Нямаше защо да се страхува. Едва ли щеше да й се нахвърли на момента.
Грегоар се появи отново и прекоси стаята. После взе дланта й и коленичи на пода. Софи зяпна, когато измъкна малка червена кутийка.
— Не е модел на „Масо“ — измърмори той. — Надявам се, че нямаш нищо против… искам двамата да имаме свои лични спомени, само наши. Взех го от „Картие“.
Вдигна капачето. Вътре имаше огромен, много чист диамант, шлифован овално и обкован в платина; скъп, макар и доста обикновен. Всъщност класически модел, поправи се мислено Софи.
— Красив е — възкликна механично тя.
— Надявам се скоро да мога да сменя и името ти, както и бижутата — каза Грегоар. — Имах намерение да изчакам, но защо да чакаме? Софи… знаеш, че те обичам; ще се омъжиш ли за мен?
Тя каза „да“, разбира се: не можа да измисли друг разумен отговор. Грегоар я обичаше, тя него също… сигурно го обичаше. Той бе склонен да я чака; имаше собствено богатство. А и тя бе толкова изморена от самотата си.
Той тържествуващо сложи пръстена на лявата й ръка, до другия й годежен пръстен и брачната халка. Не й беше по мярка, но Грегоар я увери, че ще го коригира незабавно.
— Трябва да се оженим възможно най-скоро. Съобщи на Том. Вероятно можем да организираме сватбеното тържество в замъка още следващата седмица.
Софи се засмя.
— Следващата седмица? Не се шегувай.
— Забравяш, че трябва да чакам да се любя с теб след сватбата ни. Не бива да ме кориш, че съм нетърпелив. — Грегоар се приближи и седна до нея на дивана. — Наистина, скъпа моя; обичаме се, глупаво е да отлагаме.
— Сватбата е щастливо събитие, няма нужда да прибързваме. — Щеше да й бъде приятно възможно по-дълго и обстойно да се занимава с планирането на тържеството. — Освен това трябва да съобщя много внимателно новината на Том. Напоследък му се насъбра много.
— Ще се оправи — нетърпеливо продължи Лазар. — Трябва да приеме, че имаш право да продължиш живота си.
Софи го зяпна.
— Не можем да се оженим другата седмица, Грегоар! Бъди разумен. Не съм прекарала в траур и шест месеца. А и църквата ще те накара да изчакаш поне шест месеца, да посещаваш предсватбени курсове… макар че отец Сабен би направил изключение за мен… за нас…
— Шест месеца! — избухна той. — Но той е мъртъв от седем години! Не мога да чакам шест месеца…
После се сепна и се овладя.
— Виж ме само, държа се глупаво. Истината е, че отдавна го планирам, а и времето без теб ми се струва безкрайно.
Думите му бяха меки, но Софи вътрешно някак се отдръпна; блясъкът в очите му я бе стреснал; никога не го бе виждала толкова разгневен.
Той забеляза реакцията й.
— О, скъпа моя, стреснах те, и то в такъв специален миг.
— Няма нищо. Просто си много развълнуван.
— Точно така — каза той. — Нали знаеш, когато много очакваш нещо да стане… и когато най-сетне се решиш да действаш, тогава ти се ще да се случи на момента.
— Разбирам — каза Софи. Тя се изправи. — Добре, утре ще говоря с отец Сабен.
— Да — нетърпеливо закима Грегоар. — Може би ще успее да ни уреди нещо, с малък компромис с правилата. Да ускори нещата. В замяна на дарение, може би.
Забеляза изражението й и вдигна примирително ръце.
— Добре, добре, ще чакам колкото се налага, само се надявам да не е прекалено дълго.
Софи му подаде пръстена, който й бе прекалено малък, и изчака, докато той й донесе палтото и й помогне да го облече. Мислено си повтаряше, че всичко е наред и дори трябва да е поласкана от факта, че Грегоар толкова бърза да се ожени за нея.
Обходи с поглед дома му: определено бе обзаведен скъпо, макар да не бе по вкуса й. Грегоар бе горд мъж, извинително си каза тя; загледа се в снимките, на които той бе на откриване на нов магазин на „Масо“, сред група бизнесмени, а на един кадър се здрависваше с бивш премиер на Франция.
Неясен хлад обви сърцето й и погледна снимката по-отблизо. Грегоар стискаше ръката на мосю Жоспен и се усмихваше. Беше облечен в сиво-черен костюм, тъмносиня вратовръзка и…